2
гр. д. № 6284/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 90
София, 26.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 6284/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.02.2014 г. по гр. д. № 11156/2010 г., Софийски градски съд, ВО, ІV-б с-в е оставил в сила решение от 12.05.2010 г., постановено по гр. д. 28276/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в, с което са отхвърлени предявените от Б. И. К., Е. И. И., В. И. П., К. И. С., И. Г. С. и Х. Г. Д. срещу Столична община, Министерство на отбраната и Държавата искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ за признаване на установено, че всеки един от касаторите е собственик на празно неурегулирано дворно място, цялото с площ от 1190 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 145 (нов 448), заснет по неодобрения кадастрален план от 1994 г., кад. лист № В-4-6-Г, [населено място], вилна зона Черния кос и индивидуализирано с граници, които имоти са обособени след извършена делба през 1996 г. на съсобствения между страните на основание наследствено правоприемство имот, който е представлявал ливада, с площ от 10 дка, заснет като имот пл. № 145 в неодобрения кадастрален план от 1994 г.
Недоволни от решението са останали ищците, които в срока по чл. 283 ГПК, чрез процесуалния им представител адв. С. Г., го обжалват с касационна жалба, като са навели доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Прилага преписи от решения на ВКС.
Ответникът по касация Министерство на отбраната е подал отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Ответниците по касация Столична община и Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, не са изразили становище.
При проверка за допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. констатира следното:
Касаторите са предявили при условията на субективно съединяване искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото им на собственост върху процесните земи – шест на брой, описани в исковата молба, за които твърдят, че са придобили по наследство от наследодателите им И. и Г. И. и делба. Ищците в първоинстанционното производство са твърдяли, че наследодателите им са били собственици на ливада от около 10 дка в м. Ю., че до 1996 г. са я владяли и с договор за доброволна делба са поделили имота помежду си. Изложили са доводи, че с договор за доброволна делба от 12.04.1996 г., в дял на всеки един от тях е поставен имот с площ от 1190 кв.м., представляващ реална част от имот с пл. № 145 (нов 448), заснет по неодобрения кадастрален план от 1994 г., кад. лист № В-4-6-Г, [населено място], вилна зона Черния кос, и индивидуализиран със съседи. В исковата молба е посочено, че данъчната оценка на всеки един от тези равни по площ имоти е в размер на 12 763 лв., съгласно приложеното по делото удостоверение с изх. № 17-00-19/10971/15.11.2006 г. (л. 13, І инст.дело).
Правния интерес от иска са обосновали с това, че в границите на техния имот са възстановени ливади на кметство Горна баня и на министерство на отбраната.
Първоинстанционният съд е отхвърлил субективно съединените искове, като е приел, че по делото не е установена идентичност между процесните имотите и имота, предмет на нотариалния акт от 1958 г., легитимиращ И. С. И. и Г. С. И. – наследодатели на ищците, като собственици на недвижим имот, представляващ ливада в м. Ю. от около 10 дка, при граници Д. С., Стопанство В., път и К.. Приел е също, че след като имотът към 1959 г. е бил със статут на земеделска земя, то до възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ ищците, като наследници на лицата, от които черпят права по наследяване, не могат да се легитимират като собственици.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил този извод, като е приел, че ищците (въззивници във второинстанционното производство) не са доказали, че са придобили правото на собственост върху спорните имоти.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Исковата молба на Б. И. К., Е. И. И., В. И. П., К. И. С., И. Г. С. и Х. Г. Д. срещу Столична община, Министерство на отбраната и Държавата е подадена на 21.12.2006 г. при действието на отменения ГПК. Съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК отм. цената на иска се определя като ? от данъчната оценка на имота. При съобразяване на тази норма ищците са внесли следващата се държавни такси, който са определили в размер на 4% от ? от данъчната оценка на имотите или върху 3217.50 лв. – цената на всеки един от предявените от тях вещни искове, която е под 5000 лв.
Установеното с нормата ограничение за касационна проверка е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. С оглед на този критерии касационните жалби, материализирани в една обща жалба, подадена от ищците по субективно и обективно съединените искове, са недопустими, което е основание общата жалба да бъдат оставена без разглеждане като се прекрати образуваното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от Б. И. К., Е. И. И., В. И. П., К. И. С., И. Г. С. и Х. Г. Д., чрез пълномощника им адв. С. Г., срещу решение от 07.02.2014 г. по гр. д. № 11156/2010 г. на Софийски градски съд, ІV б с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6284/2014 г. на ВКС, І г.о.
Определението, в частта за прекратяването, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: