О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр.София, 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6173/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 179 от 25.09.2015 г. по гр.д.№ 261/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Габровски районен съд по гр.д.№ 1006/ 2015 г. и по този начин са уважени предявените от Ц. Б. Ш. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1919/ 19.03.2015 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор – шиене”, с присъждане на разноските по делото.
В изложението си чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига следните материалноправни въпроси: За да бъде осъществена хипотезата по чл.190 ал.1 т.4 КТ необходимо ли е работникът с действията си умишлено да е извлякъл облага за себе си или за трето лице или да е увредил работодателя; Длъжен ли е работникът да ползва разрешения му отпуск по чл.162 КТ за да се лекува, или е свободен да ползва посочения отпуск за пътувания, работа при друг работодател и др. и посочените действия представляват ли нарушение на задължението му за лоялност към работодателя; Представлява ли полагането на труд при друг работодател в периода на ползване на разрешен отпуск за временна неработоспособност нарушение на задължението за лоялност към работодателя и злоупотреба с неговото доверие по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 КТ. Според жалбоподателя първият от тези въпроси е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по вторият има противоречива съдебна практика, а третият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна, Ц. Ш., оспорва жалбата като поддържа, че съдебната практика, на която касаторът се позовава, е неотносима към процесния случай и не може да обоснове приложението на чл.280 ал.1 ГПК, нито поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли касационно обжалване да не бъде допуснато, евентуално излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Нарушението, което се претендира, се състои в полагането на труд при друго лице по време, по което на ищцата е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност и за което тя е представила пред касатора болничен лист. Съдът посочил, че тези твърдения на ответника не са доказани по безспорен начин, защото рапортът, в който е удостоверено, че на 30.01.2015 г. (по време на разрешения отпуск по болест) ищцата е шиела в обущарска работилница на съпруга си, е съставен от служители на дружеството – касатор, които са пристрастни и на които не следва да бъде дадена вяра. Ответникът също така не е доказал твърденията си, че ищцата е извлякла имотна облага за себе си или за трето лице и му е нанесла вреда. За недоказано е счетено и твърдението на работодателя, че е нарушен режимът по издадения на ищцата болничен лист, тъй като този лист не е представен като доказателство по делото и няма данни какъв е бил предписаният режим. Освен това съдът изложил правни съображения, че неспазването на предписания режим на лечение не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като по време на разрешен отпуск за временна неработоспособност работникът е освободен от задължението да престира труд и не дължи спазване на трудова дисциплина. Съответно нарушаването на преписания режим не може да е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а само за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност от НОИ.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, само третият от поставените от касатора материалноправни въпроси обуславя въззивното решение. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение има правен въпрос, по който няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е ясен и пълен, а практиката по прилагането му – установена. Отпускът за временна неработоспособност е субективно право на работника да не се явява на работа и да не полага труд, като съответно за периода, в който отпускът е законно разрешен, той не дължи спазване на трудова дисциплина. Съответно поведението му в периода на законно разрешен отпуск не може да е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в този период той не дължи изпълнение на трудовите си задължения. Нарушение на задължението за лоялност към работодателя и злоупотреба с неговото доверие по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 КТ би могло да има само ако отпускът не е законно разрешен (такъв би бил случаят, например, в който решението на здравния орган по временната неработоспособност впоследствие бъде отменено по реда на обжалването му – чл.112 от Закона за здравето). В случая страните не спорят, че работодателят се е възползвал от правото да обжалва болничния лист, но същият е потвърден от компетентните органи, съответно работникът е ползвал законно разрешен отпуск и действията му по време на отпуска не могат да съставляват нарушение на трудовата дисциплина.
Другите поставени въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не е посочил в него, че за да бъде осъществена хипотезата по чл.190 ал.1 т.4 КТ е необходимо работникът с действията си умишлено да е извлякъл облага за себе си или за трето лице или да е увредил работодателя. Такива правни съображения (които действително са в противоречие с приложената от касатора практика на Върховния касационен съд) са изложени в мотивите на първоинстанционното решение. На касационно обжалване обаче подлежи въззивният, а не първоинстанционният съдебен акт. Въззивният съд не е държал мотиви, че извличането на облага или причиняването на вреда на работодателя е елемент от състава на нарушението по чл.190 ал.1 т.4 КТ, а само е посочил, че твърденията на работодателя за наличие на тези обстоятелства са останали недоказани. Съответно правният въпрос съставомерно ли е като злоупотреба с доверието на работодателя деяние, което не е увреждащо и от което работникът (или трето лице) не извлича облага, не обуславя решаващите изводи на въззивния съд и по него няма основание за допускане на касационен контрол.
Не е обуславящ и въпросът длъжен ли е работникът да ползва разрешения му отпуск по чл.162 КТ за да се лекува, или е свободен да ползва посочения отпуск за пътувания, работа при друг работодател и др. Този въпрос няма отношение към правните разрешения на въззивния съд, които се свеждат до освобождаване на работника от трудовите му задължения по време на ползване на законно разрешен отпуск по чл.162 КТ. По отношение на работодателя задължения в този период работникът няма, а какво е длъжен да прави или не прави по отношение на други субекти, е извън предмета на делото, с което въззивният съд е сезиран.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 179 от 25.09.2015 г. по гр.д.№ 261/ 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], Е.[ЕИК], да заплати на Ц. Б. Ш., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: