2
определение по ч.гр.д.№ 1835 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1835 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Т. срещу определение № 234 от 10.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 171 от 2019 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение 867 от 15.03.2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, X. състав за частично прекратяване на гр.д.№ 2612 от 2018 г. по исковете, предявени от С. В. Т..
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е очевидно неправилно, че противоречи на посочена от жалбоподателя практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 70 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 5967 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. „В правомощията на съда ли се явява процесуалната преценка затова кога и кой може да бъде необходим другар на страна по делото, при условие че встъпващият като другар на страната има очевиден интерес от изхода на делото при едно оспорено правоотношение, по което той е бил изправна страна ?“
2. „Защо да няма правен интерес първия ищец от изхода на предявеният иск против ответника- при условие че по делото има представени писмени доказателства и изразени факти и обстоятелства, че ищецът, спрямо когото се постановява неоснователното прекратяване на иска и се оставя вън от процеса, за който е заинтересован, е проявил нужната активност и заинтересованост, след като е прехвърлил на втория и третия ищец напълно законни вещни права и това е така от юридическа гледна точка ? Защо, след като е първи по време, но не и първи по право спрямо ответниците, и разбира се тези които придобиват от него права за този имот, да могат да ги противопоставят на всякакви трети лица ?“
3. „Къде е правната, житейската, стопанската и икономическата логика първият ищец да не участва в процес при спор за вещни права за обект, който той е дарил на своите деца, като го е придобил първи като купувач от строителя, след като му е била учредена суперфиция ?“
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тази частна жалба подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.
В случая не са налице сочените от частната жалбоподателка основания за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд:
1. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочените от жалбоподателката актове на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 70 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 5967 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ няма, а и няма как да има произнасяне по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за настоящото дело: в първия от тези актове ОСГТК на ВКС е тълкувало разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, а във втория- съставът на ВКС се е произнесъл по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на конкретно решение. Мотивите на съда в обжалваното определение на Варненския апелативен съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, по никакъв начин не са свързани с това дали въззивното определение по това дело подлежи или не на касационно обжалване и при какви предпоставки.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд, по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед мотивите на съда в обжалваното определение единственият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда в обжалваното определение, е: дали лице, което претендира за вещни права върху един имот към минал момент /но не и към момента на завеждане на делото/ има правен интерес да предяви установителен иск за собственост на този имот ? Въпросът е свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, според която установителен иск може да се предяви за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато ищецът има правен интерес от това. По този въпрос практиката на ВКС е константна и непротиворечива в смисъл, че иск за установяване на вещни права към минал момент е допустим само по ограничен вид искове, по които това установяване е релевантно за други, съществуващи към настоящия момент права на ищеца /като например иска по чл.13, ал.8 ЗВСВГЗГФ, иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, иска по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./ и др./, какъвто не е настоящия случай. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, поради което не се налага промяна на установената съдебна практика по въпроса.
3. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Варненския апелативен не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 234 от 10.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 171 от 2019 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.