О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 90
гр. София, 09.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2283 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1005 от 02.05.2017 г. по в.т.д.№5938/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1097 от 22.06.2016 г. по т.д.№5483/2014 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Министерство на отбраната искове по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 342 254.02 лв., стойност на извършена охрана на обект „Национален армейски комплекс“ – УПИ І, кв. 368, зона ГГЦ – Г6, [населено място] за времето от 15.01.2009 г. до 04.11.2011 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 90 380.07 лв., лихва за забава върху главницата за времето от 12.12.2011 г. до 11.07.2014 г., както и предявените срещу евентуалния ответник – И. а. „В. к. и в. п. д.“ искове по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 342 254.02 лв., стойност на охраната на описания обект за времето от 15.01.2009 г. до 04.11.2011 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 90 380.07 лв., лихва за забава върху главницата за времето от 12.12.2011 г. до 11.07.2014 г. и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият от които доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. За задължението на въззивния съд да се произнесе като обсъди всички доказателства и възражения на страните. 2. При наличие на издадена фактура за извършена охранителна дейност, която е подписана без протест от получателя на услугата, както и на разписани от страните двустранни протоколи, необходимо ли е представяне и на други документи за установяване на това обстоятелство. 3. При направено извънсъдебно признание за дължима сума по фактура, същото достатъчно ли е за осъждане на призналата страна да заплати сумата по фактурата и необходимо ли е да се представят допълнителни доказателства за основанието на дължимата по фактурата сума. 4. В случай, че е необходимо представяне на допълнителни документи за установяване на посочената във фактурата сума, следвало ли е въззивният съд да укаже това на страните, в случай, че първоинстанционният съд не го е направил.
Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – Министерство на отбраната не заявява становище по жалбата.
Ответникът И.. а. „В. к. и военно п. д.“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след подробен анализ на всяко едно от събраните по делото доказателства, е приел следното: 1. С оглед правилата за разпределение на тежестта за доказване ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва да проведе пълно доказване на осъществяването на следните елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обогатяване, обедняване, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между обедняването и обогатяването, тоест те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти и субсидиарност – липса на възможност за защита с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или с друг иск, като в тежест на ответника е да докаже основанието за своето обогатяване, в случай, че твърди, че такова е налице. 2. В случая твърденията на ищеца са за извършени от него разходи за охрана на процесния обект – за заплащане на възнаграждение в размер на 530 лв. месечно на 16 лица-охранители за исковия период, по отношение на който същият е изпълнявал СМР по изграждането му въз основа на договор за изработка, сключен при условията на ЗОП, за времето на спиране на строителството и за обогатяване на ответниците вследствие спестяването на разходите за охраната на обекта без основание с оглед липсата на валиден договор за обществена поръчка с предмет възлагане на извършването на охрана. 3. При осъществена охрана на обект, но без сключен договор за възлагането й по предвиден в закона ред, съответно по нищожен договор възложителят, на когото е предоставено управлението върху обект – държавна собственост, отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като в случая обогатяването би представлявало спестяване на разходи за охрана и включва разходите за същата и печалбата, които биха участвали при определяне на възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а обедняването би представлявало реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на разходите за заплащане на възнаграждения – месечни трудови възнаграждения на 16 лица – невъоръжени охранители, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, без обаче да се формира печалба за изпълнителя, а отговорността на лицето, на което е възложено управлението на имота или обекта, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. 4. За част от исковия период 15.01.2009 г. – 04.11.2011 г., процесният имот е бил предоставен за управление на ответника Министерство на отбраната, съответно същият е следвало за своя сметка да го поддържа и охранява на цитираното основание по ЗДС, като за визирания период охраната на процесния обект /физическа, денонощна, на четири поста/ е осъществявана от ищеца, като с влязло в сила съдебно решение, обвързващо ищеца и ответника Министерство на отбраната със сила на пресъдено нещо, е прието, че за времето от 15.01.2009 г. до 04.01.2011 г. липсва валидно договорно основание за заплащане от министерството на възнаграждение за осъществяваната охрана на имота. 5. Ищецът не установява да е извършил разходи за осъществяваната физическа охрана съобразно твърденията си и не ангажира доказателства за размера на обедняването си и на обогатяването на ответното министерство съобразно изяснената им същност в настоящата хипотеза – липсват доказателства между ищеца и 16-те броя охранители, осъществявали охраната, да са сключени трудови договори, договореното по тези сделки месечно възнаграждение на всеки от охранителите да е било в размер на 530 лв. и то да е заплатено от ищеца, в какъвто смисъл са твърденията му, като не се установява ищецът да е извършил и разходи за ДДС, подлежащи на възстановяване от получилия услугата – процесната охрана. 6. Основателността на иска по чл. 59 ЗЗД е предпоставена от пълното доказване на реалното намаляване на имуществото на ищеца, осъществил охраната, или обедняването, поради което заключение за същото не биха могли да се правят въз основа на представените документи /двустранен протокол, справка и фактура/ за стойност на охранителната услуга за исковия период в общ размер от 342 254.02 лв., а цитираните писмени доказателства с оглед удостовереното в тях могат да имат значение само за изводите досежно правата и задълженията на страните по валиден договор за възлагане на охраната на обекта, какъвто в случая със сила на пресъдено нещо е установено, че липсва. 7. Доказателствата нямат отношение към действително извършените от ищеца твърдяни разходи за заплащане на трудово възнаграждение на осъществявалите охраната лица по силата на трудово правоотношение с ищеца, а с оглед даденото разрешение, че на основание чл.59 от ЗЗД се присъжда по-малката величина между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, ищецът не установява и релевантните размери на обедняването си и на обогатяването на ответното министерство предвид разходите за охрана и печалбата, които биха участвали при определяне на възнаграждението при сключен действителен договор за охрана съобразно пазарните условия. 8. Поради изложените съображения за неосъществяване на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, искът с цитираното основание, предявен срещу Министерство на отбраната и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни. 9. Исковете срещу евентуалния ответник също са неоснователни, тъй като по делото се установява, че само за периода 15.01.2009 г. – 30.03.2009 г., управлението на процесния имот е било предоставено на цитираната преобразувала се агенция, поради което е изключен възможен извод за обогатяване й от спестяване на разходи за охрана на имота за времето от 30.03.2009 г. до 04.11.2011 г. 10. За времето от 15.01.2009 г. до 30.03.2009 г. /както и за останалата част от исковия период/ ищецът не установява осъществяването на твърдяните разходи за охраната на обекта, съответно обедняването си и неговия размер по изложените ненуждаещи се от повторение съображения, поради което не би могло да се приеме, че се е породило спорното му право с източник неоснователно обогатяване и за този период.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият от формулираните от касатора въпроси, за задължението на въззивния съд да мотивира решението си и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на страните.
Останалите въпроси, освен, че нямат отношение към въведеното от ищеца основание на исковата претенция, поради и което не са формирали решаващата воля на въззивния съд, с втори и трети от въпросите по същество се оспорва обосноваността /която не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби/ на направените от въззивния съд изводи, че ищецът не е установил релевантните размери на обедняването си, а и на обогатяването на ответниците, а с последния въпрос се твърди извършено от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дадени указания дали представените от страната доказателства са достатъчни или не, за да установят релевантните за процеса нейни твърдения /каквито задължения законодателят не е вменил на съдилищата, а тази преценка се дължи едва с акта по същество/.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на Изпълнителна агенция „В. к. и в. п.о д.“ юрисконсултско възнаграждение в размера на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1005 от 02.05.2017 г. по в.т.д.№5938/2016 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на И. а. „В. к. и в. п. д.“ сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.