О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София 09.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 303/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Д. и Л. Г. Д. чрез техния пълномощник адв. И. Д., против определение № 64 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 23/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е върната като процесуално недопустима подадената от тях касационна жалба против въззивно решение № 208 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 160/08 г. на Б. окръжен съд и е прекратено производството по делото пред касационната инстанция. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че пазарната оценка на недвижимия имот е над 1000 лв., в подкрепа на което представят доклад за определяне на справедлива пазарна цена, изготвена от лицензиран оценител през м. май 2010 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да направи извод, че подадената от Н. Г. Д. и Л. С. Д. касационна жалба е процесуално недопустима, тричленният състав на ВКС е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като е постановено по дело с обжалваем интерес до 1000 лв. Изводът е обоснован с това, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на предявения отрицателен установителен иск за собственост, е 268.90 лв. и въпреки дадената им възможност, касаторите не са представили доказателства паричната оценка на спорното право да е над 1000 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК / в редакция преди изм. ДВ бр.100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК за обжалваемост на делата по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието “обжалваем интерес”, но според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под това понятие следва да се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
В случая посочената от ищците цена на иска е била в размер на 268.90 лв., съответствуваща на данъчната оценка на имота съобразно издаденото от [община] удостоверение. С оглед на това изводът на тричленния състав, че обжалваемият интерес на делото във въззивната инстанция е бил под 1000 лв., поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, е обоснован и законосъобразен.
Липсва правна възможност въпросът за цената на иска да бъде повдиган за пръв път едва в касационното производство, поради което представеният с частната жалба доклад за определяне на справедлива пазарна цена на имота не следва да бъде обсъждан. Относно определянето на цената на иска процесуалният закон е предвидил специални правила, които в достатъчна степен гарантират защита на интересите на страните.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 64 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 23/2010 г. на ВКС, ІІ г.о..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: