О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр.София, 10.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 133 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. З. Я., А. З. А. и Т. З. Б. срещу решение № 76 от 02.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 104 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 206 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 249 от 2005 г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу О. П. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 159/502 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ V от кв.71 по плана на гр. П., както и върху втори етаж, подпокривно пространство, избено помещение с площ от 86 кв.м., стълбищно помещение от 80 кв.м. от първия етаж на построената в това дворно място сграда и върху намиращата се в същото дворно място масивна постройка с площ от 20 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 4 посочени и представени от пълномощника на касатора решения. Освен това се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Бургаския окръжен съд, сам по себе си бил твърде експлузивен по правната си природа, защото обективирал в себе си разнородни и нечесто срещани в комулативността си фактически състави и генерирал правен спор, чието правилно и справедливо разрешаване било от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Пълномощникът на Държавата оспорва жалбата като недоптустима и неоснователна, а ответникът О. П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Посочените от касаторите в изложението им към жалбата и представени от тях решения на ВКС /решение № 1* от 14.12.1995 г. по гр.д. № 2* от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 205 от 08.07.1999 г. по гр.д. № 64 от 1999 г. на ВС, 5 членен състав, решение № 536 от 23.06.1998 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 02.12.1999 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВС, Четвърто г.о./ касаят два въпроса: чия собственост стават имотите, одържавени по реда на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС /ДВ бр.105 от 1991 г./ след разделението на бившата социалистическа собственост на държавна и общинска и тече ли придобивна давност за имоти, които са отнети без законово основание или отчуждени не по установения в закона ред от държавата, общините или народните съвети. Тези въпроси не са съществени по настоящото дело и по тях няма произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд въобще не се е произнасял по тези въпроси в обжалваното решение: предявеният от ищците иск не е отхвърлен поради неправилно решаване на въпроса за собствеността върху одържавените по реда на горепосочения закон имоти или поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ по отношение на придобивната давност върху процесния имот, а защото не е била доказана идентичността на описания в исковата молба имот с имота по нотариален акт № 2* рег. № 310 по нот.д. № 325 от 04.08.1920 г., от който касаторите твърдят, че черпят правото си на собственост. Поради това не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е за тежестта и начина на доказване на правото на собственост на ищците в производството по чл.108 от ЗС и по-специално затова, кой и по какъв начин следва да докаже идентичността на посочения в исковата молба имот с имота, описан в легитимационния документ за собственост на ищците. По този въпрос няма непълнота или неяснота в правните норми и е налице многобройна и последователна съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Още повече, че самите касатори не са посочили този процесуалноправен въпрос като съществен въпрос, по който искат ВКС да се произнесе.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 02.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 104 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.