ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№90/30.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 2763/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл.
288 П1К.
С. Г. Ч. от гр. С. е подала касационна жалба против решението по гр. д. № 46/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение е отхвърлил исковете на Ч. срещу Д. о. гр. С. за отмяна на отмяна на уволнението й със заповед от 3. 7. 2007 г. на директора на Държавната о. , за възстановяването й на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, които по тежест обосновават наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание. Приел е също, че работодателят не е нарушил задължението му чл. 333, an. 1, т. 3 КТ да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, тъй-като тя е затаила обстоятелството, че страда от иехемична болест на сърцето, като на 29. 6. 2007 г. е представила декларация, че не сграда от болести по Наредба № 5, въпреки че е разполагала с епикриза от 1.6. 2007 г. и болничен лист от 5. 6. 2007 г., в които е удостоверено заболяването й от искемична болест на сърцето.
След преценка, касационният съд счита, че не са налице посочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Приложените две решения на отделни състави на трето гражданско отделение на ВКС не обосновават твърдението на жалбоподателката, че оспорваното от нея решение е постановено в противоречие с практиката на касационния съд. С решението от 10. 5. 2004 г. по гр. д. № 1749/2002 г. е прието, че работодателят е длъжен да изпълни изискванията по чл. 333 КТ за предварителна закрила при уволнение на работник или служител, който се ползва с такава закрила. С обжалваното решението от 31. 03. 2008 г. Старозагорският окръжен съд не е приел обратното, че работодателят на ищцата изобщо не е имал задължение за спазване на предварителната закрила по чл. 333 ГПК, а че в резултат на неправомерното й поведение, изразяващо се в подаване на невярна декларация и затаяване на обстоятелството, че има съответното заболяване, е поставила ответника в заблуждение и го е мотивирала да не изисква разрешение от инспекцията по труда. В случая, се касае до преценка на решаващия съд на конкретните обстоятелства, установени по делото и не може да се счита, че решението му противоречи на общата практика. Същото се отнася и до преценката на въззивния съд относно спазването на чл. 195, ал. 1 КТ при издаване на заповедта за уволнение. Старозагорският окръжев съд е приел, че заповедта е мотивирана, тъй- като в нея са посочени конкретните деяния, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, когато са извършени, определеното наказание и основанието за налагането му. Оценката на жалбоподателката, че заповедта не съдържа конкретно описание на всяко нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни и субективни признаци, представлява твърдение за неправилност на въззивното решение – необоснованост на изводите на съда по този въпрос, но това не е нормативно основание за допускане на касационно обжалване, а въпрос по същество при образувано касационно производство. Същото се отнася и за сочения от жалбоподателката порок на въззивното решение, изразяващ се в необсъждане на част от свидетелските показания.
Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31. 03. 2008 г. по гр. д. № 46/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: