О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София 20.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2881/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ж. М., гр. П., срещу въззивно решение №155 от 04.03.2008г. по гр. дело № 28/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е по предявения от касатора иск по чл.72 ЗС, че вземането е погасено по давност. Този съществен материално правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 88/64г. и ПП № 6/74г. като е прието, че давността тече от момента на решението по предявения установителен иск по гр.д. № 508/98г.
Ответникът по касационната жалба А. Д. В., гр. П., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 14.11.2007г., постановено по гр.д. № 341/2007г. на Пазарджишкия районен съд, в частта с която е отхвърлен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за разликата над 5 940 лева до пълния претендиран размер от 9900 лева и е отменено решението в частта, с която е осъдена А. Д. В. да заплати на Е. Ж. М. обезщетение за извършени подобрения в недвижим имот. По реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен искът на Е. М. срещу А. В. за заплащане на 3044,60 лева, представляващи обезщетение за извършени подобрения в недвижим имот. Въззивният съд е приел, че е установено от фактическа страна извършването на подобрения в имота на В. от страна на ищцата М на стойност 6 3711,77 лева, поради което ищцата има вземане в размер на 3044, 60 лева. Претенцията и обаче е погасена по давност. С постановеното решение от 15.02.2000г. по гр.д. № 598/1998г., влязло в законна сила на 10.08.2001г. е отхвърлен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК за приемане за установено, че М. е собственик на целия процесен имот, т.е. претенцията и, че е едноличен собственик е отречена изцяло. Този съдебен акт, наред с ангажираните доказателства за проведени предходни производства на основание чл.31, ал.2 ЗС, приключили с осъдителни решения срещу М. , се обосновава извод, че към датата на предявяване на иска, вземането е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на разрешение, дадено с обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС и сочи конкретно ТР № 88/64г. и ПП № 6/74г. Въпросът за погасяването по давност на вземането по чл.72 ЗС, по начало е съществен, но в случая не е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с цитираните решения на ВКС. Прието е било от въззивния съд въз основа на неоспорената експертиза, че са извършени в имота подобрения от ищцата, но вземането и е погасено с изтичане на общата петгодишна давност, която съобразно ТР № 88/64г. започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държание със съгласие на собственика, или най-късно от момента, когато бъде смутено от него по исков ред. Доколкото по делото е било безспорно, че страните са съсобственици в имота и са отхвърлени претенциите на ищцата, че е едноличен собственик на имота,и уважени претенциите на ответницата за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, то в съответствие с цитираната практика на ВКС е приложена давността.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №155 от 04.03.2008г. по гр. дело № 28/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба на Е. Ж. М., гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.