Определение №90 от по гр. дело №3692/3692 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 90
София, 22.12.2008 година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на  шестнадесети декември две хиляди и осма  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА  РАЙЧЕВА
          ЖИВА  ДЕКОВА
 
при  участието на секретар 
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 3692 /2008  година и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 16762/07.07.2008 година , по регистъра на ОС гр. П. на В. Й. Н. и П. М. Н. , и двамата от гр. А. срещу въззивно Решение No 871 от 30.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1587/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 41 от 02.05.2007 година по гр.д. Nо 324/2006 година на Асеновградския районен съд по отхвърления иск на Г. Д. П. за предаване собствеността и владението за разликата от 50% до 55.21 % идеални части от таван, намиращ се над третия етаж от жилищната сграда, заснет като самостоятелен обект в сграда с Nо 00702.514.221.1.3., попадащ в поземлен имот в гр. А. и представляващ припадащите се към същия етаж идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС и вместо него е постановил ново решение , с което В. и П. Н. , както и И. К. Я. са осъдени да предадат на Г. Д. П. собствеността и владението допълнително на 5.21 % идеални части/ или общо на 55.21 %/ идеални части от тавана,намиращ се над третия етаж на жилищната сграда, заснет като самостоятелен обект в сграда с Nо 00702.514.221.1.3, попадащ в поземлен имот в гр. А., ул.”К” Nо 18а и представляващ припадащи се идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС на основание чл.38 ЗС, като е оставил в сила решението в останалата обжалвана част по иска за обявяване частична нищожност на договoр за покупко-продажба по НА Nо 56/2006 година, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД и отмяна на същия нотариален акт по реда на чл. 431 ал.2 ГПК /отм./, по съображения за допуснати нарушение, отменителни основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
 
По делото е представено приложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателите В. и П. Н. , чрез пълномощника си адв. Ст. М. , мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото въззивно решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално правен въпрос за възможността да се признае за обособен самостоятелен обект на правото на собственост подпокривното пространство на една жилищна сграда по пътя на договор за доброволна делба и възможността за валидно извършване на разпоредителна сделка на жилищен обект в сграда в режим на етажна собственост, като се запази правото на собственост на този обект, който въпрос е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика- ТР 34/1983 г. на ОСГК на ВС с оглед на безспорно установената възможност за обособяване на самостоятелен обект на правото на собственост и което разрешение би били от значение за еднаквото прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Г. Д. П., с което се поддържа , че обжалваното решение е законосъобразно от гл.т. на приложение на материалния закон, както и че не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване ,тъй като въззивното решение е изцяло съобразено на разясненията , дадени с ТР 34/1983 година на ОСГК ВС.
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – обективно съединяване на осъдителния иск по чл. 108 ЗС и данните за данъчната оценка на недвижимия имот, и установителните искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 431 ал.2 ГПК/отм./ , следва да се приеме , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес за допустимост на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо, тъй като не е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Релевираният материално правен въпрос безспорно може да бъде квалифициран като съществен, с оглед значимостта правните проблеми на т.н. “подпокривното пространство/ таван/” на жилищна сграда в режим на етажна собственост за гражданския оборот- респ. за валидността на извършени разпоредителни сделки, и проблемите, поставени при спорове за собственост и делба , когато подпокривното пространство / таван/ не е изпълнено, съобразно одобрен архитектурен проект, но съществува техническа възможност за обособяването му / при известно, допустими според СПН , отклонение/ като самостоятелно жилище.
Трайната съдебна практика, установено с ТР 34/1983 година дава еднозначно разрешение на въпроса за правната характеристика на подпокривното пространство/ таван/ именно като обща част по предназначение, с която част не могат да се извършват самостоятелни разпоредителни сделки , отделно от обекта който притежава общите части, както и да бъде самостоятелен предмет на делба. С постановения от въззивния съд съдебен акт практиката на ВС е приложена точно. Релевираните с касационната жалба аргументи за евентуалната техническа възможност тези общи части да бъдат обособени като самостоятелно жилище или друг обект на правото на собственост, са фактически въпроси по конкретния спор и те не могат да бъдат основание за преразглеждане на тази установена задължителна практика на ВС и постановяване на нова , която би била за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото.
В тази смисъл, като приема , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС , на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 16762/07.07.2008 година , по регистъра на ОС гр. П. на В. Й. Н. и П. М. Н. , и двамата от гр. А. срещу въззивно Решение No 871 от 30.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1587/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 41 от 02.05.2007 година по гр.д. Nо 324/2006 година на Асеновградския районен съд по отхвърления иск на Г. Д. П. за предаване собствеността и владението за разликата от 50% до 55.21 % идеални части от таван, намиращ се над третия етаж от жилищната сграда, заснет като самостоятелен обект в сграда с Nо 00702.514.221.1.3., попадащ в поземлен имот в гр. А. и представляващ припадащите се към същия етаж идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС и вместо него е постановил ново решение , с което В. и П. Н. , както и И. К. Я. са осъдени да предадат на Г. Д. П. собствеността и владението допълнително на 5.21 % идеални части/ или общо на 55.21 %/ идеални части от тавана,намиращ се над третия етаж на жилищната сграда, заснет като самостоятелен обект в сграда с Nо 00702.514.221.1.3, попадащ в поземлен имот в гр. А., ул.”К” Nо 18а и представляващ припадащи се идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС на основание чл.38 ЗС, като е оставил в сила решението в останалата обжалвана част по иска за обявяване частична нищожност на договoр за покупко-продажба по НА Nо 56/2006 година.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар