О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.90
гр.София, 09.02 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4925/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. М. и В. К. М. , и двамата от гр. Б., чрез адв. Д адв. Даниела С. Б. Б. от същия град, са обжалвали въззивното решение № 394 от 16.06.2008 год. по гр.дело № 245/2007 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 515 от 03.01.2007 год. по гр.дело № 253/2006 год. на Г. районен съд и е отхвърлен иска им за признаване за установено спрямо държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството правото на собственост по наследство и реституция по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ и покупко-продажба на залесена горска територия с площ 3.994 дка в м.”Ц”, парцел ****, масив 86, представляващ част от имот № 0* по картата на възстановената собственост в землището на с. И., общ. Хаджидимово, попадащ в отдел 485, подотдел „а”; в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 28 323,72 лева – стойност на отчужден или изразходван дървен материал и за признаване за недоказано оспорването на нотариален акт № 27, т.ІІІ, рег. № 5* нот.дело № 587/2000 год. и на решения № 1509а/26.10.2000 год. на ПК Х. и № 1509а/26.10.2000 год. на ОСЗГ- Х. , с прекратяване на производството в тези части и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС по отношение на 2.006 дка, част от имот 086267 в м.”Ц”, описан по-горе. Поддържа се, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени:а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 293 от 28.03.1994 год. по гр.дело № 537/1993 год. на ІV г.о. на Върховния съд и решение № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и б/ съществен материалноправен въпрос, а именно: „По кой от действащите реституционни закони /ЗССПЗЗ или ЗВСГЗГФ/ би следвало да бъде открита процедурата по възстановяване на собствеността върху имот, който към момента на кооперирането е представлявал земеделска земя, а понастоящем е част от Г. фонд”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на ревандикационната претенция е, че ищците /сега касатори/ не са ангажирали нито писмени, нито гласни доказателства за това, че наследодателят им К. М. е притежавал права на собственост върху нива от 6 декара в м.”Ц”. Прието е, че липсват данни за осъществено от К. М. владение и за неговата продължителност, което да се е транс формирало в право на собственост. Отделно от това, прието е било още, че не е спазена и процедурата по възстановяване на земеделска земя, която е залесена или самозалесила се впоследствие, доколкото реституцията не е извършена по чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ, а с решение по чл.4, ал.2 ЗВСГЗГФ.
Следователно, за отхвърляне на ревандикационната претенция е било достатъчно, че ищците/сега касатори/ не са се легитимирали като собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от починалия на 23.12.1999 год. Кръстю Великов М. , доколкото не е доказано, че последният е притежавал право на собственост върху процесната нива от 6 декара в м.”Ц” въз основа на какъвто и да е придобивен способ /продажба, замяна, давност и пр./. Този изход на делото не би се променил, дори да се приеме, противно на въззивния съд, че реституцията е следвало да се извърши по реда на ЗВСГЗГФ, а не по ЗСПЗЗ. В посочения смисъл, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на поставения въпрос не би се отразил на крайния резултат по делото по иска по чл.108 ЗС.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Показанията на свидетеля К в заседанието на въззивния съд на 19.06.2007 год. не могат да послужат като доказателство за правото на собственост на наследодателя на ищците/касатори/ К. Великов М. , тъй като не касаят упражнявано от последния владение /при това свидетелят е роден 1970 год./, а се отнасят до местоположението и вида на имота, така както е направено искането за изслушването му. Що се касае до Р. № 35 от 06.07.2001 год. на Министерския съвет /срвн. л.34 от гр.дело № 253/2006 год. на РС- Г. Д. / за учредяване на безвъзмездно ползване в полза на МРРБ за срок от десет години върху гори и земи от държавния горски фонд в размер на 4069 кв.м. касае основанието на владението, упражнявано от МРРБ, но не съставлява доказателство за собствеността на наследодателя К. В този смисъл не е налице противоречие с цитираните решения на ІV г.о. на ВКС, които третират проблематика, различна от тази, която е предмет на решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 16.06.2008 год. по в.гр. дело № 245/2007 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 07.08.2008 год., допълнена с жалба вх. № 2* от 12.08.2008 год., подадена от С. К. М. и В. К. М. , и двамата от гр. Б..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: