О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София 29.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 821/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 242 от 03.02.2009 г. по в.гр.д. №716/08 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 888 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 1901/06 г. на Бургаския районен съд в обжалваната му част, с която е бил отхвърлен предявеният от К. Н. А. против ОС ”З” гр. С. и О. С. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Н. К. И. / И. / на възстановяване на собствеността върху нива от 3 дка в м.”Я” в землището на с. Ч..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от К. Н. А. чрез нейния пълномощник адв. В. Г. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, ал.1 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, взе предвид следното:
За да намери предявеният иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за неоснователен въззивният съд е приел, че от представените от ищцата писмени доказателства не се установява нейният наследодател да е притежавал нива с площ от 3 дка в м. ”Я”. Изводът е мотивиран с това, че в протокола на ТПС комисия от 14.12.1962 г. за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС, както и в извадката от инвентарната книга за членовете – кооператори от 1958 г. е посочена общата площ на приобщените, съотв. внесените от Н. К. И. земеделски земи, без същите да са индивидуализирани по местонахождение, граници и площ за всеки отделен имот. Протоколът на ТПС комисия от 02.04.1956 г. за причисляване към ДПФ на земи на стопани, които се отказват от тях, в който Н. К. е посочен като един от съседите на имот в м.”Я” на друго лице – Н. Т. Ц. , установява единствено, че наследодателят на ищцата е имал имот в същата местност, но при липса на други индивидуализиращи белези не може да се направи извод, че това е заявеният за възстановяване имот .
Формулираният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос представляват ли протоколите на ТПС комисиите и инвентарните книги на членовете на ТКЗС писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за доказване на правото на собственост, в случая няма отношение към решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска, поради което не може да обоснове приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като въззивният съд не е отрекъл по принцип годността на представените документи да служат като доказателства за установяване на правото на собственост към релевантния минал момент в исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, а след преценка на същите във връзка с останалите доказателства по делото е намерил, че те не установяват наследодателят да е бил собственик на земеделски имот в м .”Я”. В тази връзка следва да се посочи, че именно въз основа на протокол на ТПС комисия /този от 05.11.1952 г./ предявеният от К. А. иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил уважен частично по отношение на другия заявен в исковата молба имот в м. “Ч”, което сочи, че при формиране на изводите си относно притежанието на правото на собственост въз основа на представените писмени доказателства съдът е изхождал не от вида на документа, а от неговото конкретно съдържание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са налице и сочените в изложението специални предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, доколкото няма данни представените от жалбоподателката решения да са влезли в сила и не се обосновава с какво разглеждането на настоящия спор от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В обобщение, атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 03.02.2009 г. по в.гр.д. №716/08 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: