О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София, 10.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 985 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „….”, [населено място], чрез адв. Д. П. Г. от АК София, срещу въззивно решение № 1492/2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1712/2012 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна Г. Д. П., чрез адв. К. И. от АК София, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Сдружение с нестопанска цел „…” е предявило против Г. Д. П. иск за заплащане на сумата от 137 28633 лв., като получена без основание –
изтеглена е от сметките на праводателя на ищеца – А. К. Ч..
Ответникът е възразил, че има насрещни вземания, с които е направил прихващане, както и че остатъкът от сумата е използвана за покриване на разходи, сторени от Ч. приживе, както и след това – във връзка с погребението й, уреждане на документи и опазване на наследството.
Въззивният съд, като изменил частично решението на първостепенния Благоевградски окръжен съд, уважил иска до размера на 55,19 лв.
Между страните не е било спорно и от представените по делото документи, съдът приел за установено, че ищецът се явява наследник по завещание на А.К. Ч., починала на 28.07.2006г. в С. К. – Франция.
Съдът установил, че след смъртта й, от сметките й са изтеглени общо 133 019,90 лв. Съдът приел, че това е сторено от ответника Г. П., който приживе е бил пълномощник на Ч..
Съдът установил, че последната му завещала 50 000 щатски долара, за която сума той се явява кредитор спрямо наследника по закон или завещание. Приел е, че между Ч. и Г. П. е съществувало мандантно правоотношение, с уговорено месечно възнаграждение за труд, определени месечни разноски за ползване на личен автомобил и др. разходи, както и, че доверителят останал задължен общо със сумата 20 000 лв.
Апелативната инстанция установила, при анализ на събраните доказателства, че Г. П. е погасил разходи на Ч. за хотелски услуги във Франция и за оказване на медицинска помощ за превозване на тленните й останки до България; за погребални услуги и такси за снабдяване с удостоверителни документи; за погасяване на задължения към трето лице за възложена работа по транспортиране и съхранение на имущество, както и за погасяване на други неотложни нужди, свързани с интереси на Ч., респ. Интереси на наследника й за запазване на имуществото посредством осъществяване защита по съдебни спорове, налагащи внасяне на държавни такси и други разноски по вписване на искови молби. В заключение, въззивната инстанция намерила, че Г. П. е използвал 39 898,71 лв. за покриване задължения на наследството, поради което за посочената сума искът по чл. 55 ЗЗД е неоснователен..
Насрещните вземания на Г. П. са основателни съответно в размер на 73 066 лв. по завета в негова полза и 20 000 лв., по договора за мандат. Съдът е намерил, че за посочените суми искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси:
Необходимо ли е и следва ли съдът да направи разграничение между материалното изявление за прихващане и изявлението за съдебно прихващане и да се произнесе съобразно това разграничение; може ли съдът, без пред него да е направено изявление за съдебно прихващане, да се произнесе, извличайки воля за това от твърдяно в отговора на исковата молба извършено материално прихващане преди завеждане на делото; евентуален мандат между ответника и наследодателя на ищеца съставлява ли правно основание за получаване на сумите, изтеглени след смъртта на наследодателя; допустими ли са свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 1000 лв. с оглед ограничението по чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК отм.
Първите два въпроса, свързани с възражението за прихващане, са включени в предмета на спора, но се установява разрешение на въззивната инстанция, което да противоречие на представените от касатора копия от съдебни актове, а и повдигнатите правни проблеми се тълкуват по непротиворечив начин в съдебната практика.
Ясно е, че прихващане се прави с надлежно установено насрещно облигационно вземане за пари или еднородни и заместими вещи. Пред съд е възможно да се предяви, както вече настъпило прихващане, за да се вземе предвид /твърдение, че материалноправните последици по чл. 103 ЗЗД са вече породени; двете насрещни вземания не са спорни – ликвидни са и изискуеми/, така и едновременно да се предприеме материалноправно изявление за прихващане и възражение за прихващане като процесуално действие, когато двете или едно от тях е спорно.
Когато само насрещното вземане не е спорно – изискуемо е и ликвидно, компенсационният ефект може да се предяви дори във въззивна инстанция; съдът не установява размера му, предмет на изследване е само изискуемостта и основателността на главното вземане; ако намери, че главният иск е основателен /изцяло или частично/, съдът, като извърши компенсация до размера на по-малкото, отхвърля изцяло или частично главния иск поради погасяването му чрез прихващане. Когато насрещното вземане е спорно, тогава се предприема едновременно материалноправно изявление за прихващане с процесуалноправно възражение за прихващане; заявява се до срока за отговор на исковата молба; съдът установява съществуването и на главното, и на насрещното вземане, след което извършва компенсиране между тях.
Съдът служебно не може да извършва прихващане, дори при безспорни насрещни вземания, нито да включва в предмета на делото насрещно вземане – спорно или безспорно, с цел извършване на компенсация с главното, при условията на чл. 103, вр. чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съдът сам квалифицира възраженията на страните.
В случая въззивният съд се е произнесъл с оглед изясненото по-горе. Разгледал е възражение на ответника, заявено в срок, чрез отговора на исковата молба, че с част от изтеглените суми е погасил конкретно описани като вид и размер парични задължения на Ч., съответно на наследниците й, към него. Правилно съдът е квалифицирал изявлението като такова по чл. 104, ал. 1 ЗЗД – за прихващане. Доколкото заявеното по този начин насрещно вземане е спорно, съдът в исковия процес е установил и съществуването му (изискуемост и ликвидност). С решението, след като е приел, че двете насрещни вземания от спорни са безспорно установени, съдът е извършил прихващане, като ги е погасил до размера на по-малкото. Ефектът е занапред, считано от датата на влизане в сила на решението.
Следващият правен въпрос – евентуален мандат между ответника и наследодателя на ищеца съставлява ли правно основание за получаване на сумите, изтеглени след смъртта на наследодателя, е без значение за постановения резултат. Съдът е приел, че наследодателят дължи на довереника Г. П. уговорени между тях суми за предоставени услуги по представителството, за автомобилни и други разходи. Сумата от 20 000 лв. е прихваната от общата искова сума поради извършеното прихващане.
Въпросът дали са допустими свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 1000 лв. с оглед ограничението по чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК отм., е поставен във връзка с установеното от съда мандатно правоотношение и уговорено заплащане на месечни суми като възнаграждение и разходи, общо в размер на 20 000 лв. Разглеждането на този въпрос няма как да повлияе върху крайния резултат за дължимостта на посочената сума, защото въззивният съд е посочил, че заключението му се основа на писмени доказателства. Във връзка с обосноваността на този извод няма повдигнат правен въпрос и той не подлежи на проверка в касационна инстанция. Въззивната инстанция се е позовала и на гласни доказателства, но като допълнителен аргумент.
В заключение, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1492/2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1712/2012 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: