О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр. София, 11.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 3339 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 438 от 03.07.2014г. по ч.т.д. № 1737/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на дружеството, подадена против въззивно определение № 5/ 09.01.2014г., постановено по ч.т.д. № 6/ 2014г. на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на първоинстанционното определение, е спряно производството по вписване в търговския регистър на основание чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, тъй като въззивното определение има преграждащ характер за охранителното производство, като се позовава на т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че определението е постановено за първи път от въззивната инстанция, поради което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК. Сочи се, че определението на апелативния съд не попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като регистърното производство пред А. по вписванията не завършва с решение, като за вписването на заявените обстоятелства не съществува възможност за подаване на жалба е единственият способ за защита срещу вече извършено вписване са исковете по чл.29 ЗТР.
Ответникът по жалбата не заявява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че производството по вписване има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. Посочено е, че касационният контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производството по чл.25 ЗТР по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, тъй като съгласно чл.25, ал.4 ЗТР това производство приключва с произнасяне на апелативния съд, чието решение е окончателно. Въз основа на горното е направен извода, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, изключваща от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че определението на апелативния съд подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК, като частната жалба срещу него няма касационен характер. При постановяване му апелативният съд е действал като въззивната инстанция, тъй като се е произнесъл по съществото на спора – спиране на производството по вписване в търговския регистър по чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР, въз основа на осъществен инстанционен контрол спрямо първоинстанционното определение, с което е отказано спирането.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.274, ал. 4 ГПК, съобразно която не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дела, решението по което не подлежи на касационен контрол. С разпоредбата се цели да се ограничи касационния контрол на въззивните определения, ако по отношение на крайния акт, с който се дава разрешение на искането, предмет на производството, касационният контрол не може да бъде осъществен, независимо от основанието за това. В случая, производството пред длъжностното лице по вписванията в търговския регистър към А. по вписванията приключва, или с вписване / обявяване в търговския регистър, въз основа на решение за това на длъжностното лице по вписванията, независимо, че то не се инкорпорира в отделен акт, което решение не подлежи на обжалване, или с отказ за вписване / обявяване, като решенията на въззивните съдилища, постановени по тези откази, не подлежат на касационен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл.25, ал.4 ЗТР. Видно е, че и в двете очертани хипотези крайният акт на производството пред А. по вписванията не подлежи на касационно обжалване, поради което на основание чл.274, ал.4 ГПК касационният контрол е недопустим и спрямо съдебните актове, с което това производство се спира.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 438 от 03.07.2014г. по ч.т.д. № 1737/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.