О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София, 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 215 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. К. против решение № 171 от 28.09.2009г., постановено по гр.д.№ 253/2009г. на Г. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 257 от 12.06.2009г., постановено по гр.д.№ 387 на Г. РС като недопустимо.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не е отчел, че ответникът по настоящия отрицателен установителен иск не е могло да бъде страна – ответник по иска по чл. 135 от ЗЗД, защото страните по него са само страните по атакуваната сделка. Позовава се на това, че щом е обявена за относително недействителна по отношение на него сделката, с която неговия праводател е придобил имота, то той не е могъл да прехвърли на ответника процесния апартамент, поради което той не е собственик.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса за пасивната легитимация по иска по чл. 135 от ЗЗД и може ли да бъде страна по него последващия преобредател на една от страните по атакуваната сделка, може ли той да придобие права ако иска по чл. 135 от ЗЗЗД е уважен. Позовава се на Р № 181/1985г. на ОСГК, Р-87-73-ОСГК, ПП № 1/1965г., като счита, че възивното решение им противоречи,у което е основание по чл. 280, ал.1 т.1от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът е имал качеството на кредитор по отношение на И. Р. И. за парично вземане. На 29.03.2002г. длъжникът и съпругата му даряват на сина си Р. И. Р. апартамент, към който е могло да бъде насочено изпълнението за погасяване на вземането. На 24.10.2005г. Р. И. Р. продава на И. М. М. същия апартамент. На 24.03.2006г. е вписана исковата молба, с която Н. К. предявява иск по чл. 135 от ЗЗД против страните по сделката от 2002г. Този иск е уважен. Тезата на ищеца е, че щом сделката е обявена за относително недействителна по отношение на него, от момента на сключването й купувача не е придобил права, поради което не може да ги прехвърли на ответника по настоящия отрицателен установителен иск. Обосновал е интереса от него с това, че ако се установи не съществуването на правото на собственост за ответинка, той ще може да насочи изпълнението върху апартамента.
Възивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът по предявения отрицателен установителен иск е придобил правата си преди вписване на исковата молба по иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което и на основание чл. 135, ал.1, изр. последно от ЗЗД неговите права не отпадат. Затова независимо от изхода от спора по настоящото дело, ищецът няма да може да насочи изпълнението върху купения от ответника апартамент, чийто права са запазени от закона. Следователно изхода от спора по предявения отрицателен установителен иск няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, което сочи на липса на правен интерес от предявяването му.
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос за пасивната легитимация по иска по чл. 135 от ЗЗД не определя основните изводи на съда и крайния изход по спора. Съдът е приел иска за недопустим не защото ответникът по настоящия иск не е бил страна в производството по чл. 135 от ЗЗД, а поради това, че той е придобил правата преди вписване на исковата молба по този иск и неговите права са запазени. Неотносим към спора е и въпроса дали праводателите на ответника са могли да прехвърлят вещни права в този случай, тъй като е налице така нареченото фиингирано правоприемство, при което законът – чл. 135, ал.1 от ЗЗД изрично признава права на купилия макар да ги е придобил от несобственик с оглед защита и сигурност в гражданския оборот. Предвид това, че отговорът на поставените въпроси е без значение за изхода от спора и защото въззивният съд не е формирал изобщо мотиви по тях, те не обосновават общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 28.09.2009г., постановено по гр.д.№ 253/2009г. на Г. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Г. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: