О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София, 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1540/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез адвокат В. П., с вх.№ 7776 от 13.12.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №1338 от 06.11.2012 г. по т.д.№970/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І състав, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.258 ЗЗД за заплащане на сумата 92 848.84 лв., представляваща стойността на изпълнени, но незаплатени СМР по Договор за обществена поръчка- изграждане на подпорна стена в кв.106 в [населено място], сключен на 08.08.2006 г.между страните по делото, ведно със законната лихва от предявяване на иска. За да уважи така предявения иск, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че ищецът [фирма]” е извършил СМР на обект подпорна стена А и Б в [населено място] на обща стойност 239 337.42 лв., от които са му заплатени 146 488.58 лв., поради което общината дължи заплащане и на останалата незаплатена част за сумата от 92 848.84 лв. При определяне размера на заплатените СМР е отчетено връщането на авансово заплатената от О. сума от 106 729.80 лв., която й е присъдената на основание чл.55, ал.1,ЗЗД с решение №58 от 24.03.2009 г. по в.гр.д.№1296/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е констатирал, че отношенията между страните по повод сключения между тях Договор за обществена поръчка от 08.08.2006 г. са били предмет на разглеждане и по предявения от [община] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на надплатени суми, по който е постановено посоченото по-горе решение №58 от 24.03.2009 г. по в.гр.д.№1296/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав. С оглед тази констатация Пловдивският апелативен съд е приел, че предмет на установяване и в двете съдебни производства са извършените СМР на основание сключения договор от 08.08.2006 г. и тяхната стойност, поради което изпълнителят [фирма] е следвало в образуваното срещу него съдебно производство с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за надплатени СМР да изчерпи всичките си възражения по претендираното от О. право.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалван по чл.281,т.3 ГПК. Подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1.Дали в производството по иск на възложителя за връщане на авансово изплатено възнаграждение по договор за изработка, ответникът- изпълнител е длъжен да изчерпи всичките си насрещни претенции за дължимото му възнаграждение за изпълнени СМР преди прекратяване на договора, след установяване със сила на пресъдено нещо на обстоятелството, че договорът е развален законосъобразно; 2.„Налице ли е сила на пресъдено нещо по отношение на претенциите на „И.-инвест АД по т.д.№126/2010 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, вследствие на влязлото в сила Решение по иска на [община] срещу [фирма] при положение, че въззивната инстанция приема, че на същото договорно основание е предявен иск с различен предмет” и 3.”Дали може да се предяви иск с различен петитум на същото договорно основание и има ли значение за основателността на този иск обстоятелството, че и ма влязло в сила решение между същите страни, на същото договорно основание, но с различен петитум и че част от предмета на установяване по двете дела са извършени на основание на договора между страните СМР и тяхната равностойност”. По първите два въпроса подържаният от касатора допълнителен критерии с оглед навежданата противоречива съдебна практика, включително и на ВКС, може да се квалифицира като такъв по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, а по третия въпрос освен тези критерии , евентуално подържа и този по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [община] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
Поставените правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили правните изводи на съда. Формулираните правни въпроси са относими към обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо по двете съдебни производства с оглед основанието и различния петитум на двата отделни иска / първият с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, а вторият – чл.258 ЗЗД/, докато Пловдивският апелативен съд се е позовал на преклудирането в настоящето производство на факти, залегнали в основанието на исковете и по двете дела. Предмет на установяване по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от [община] срещу [фирма] за връщане на авансово изплатена цена на СМР, са извършените договорени и неразплатени СМР, част от цената на които се претендира от [фирма] в производството по иска с правно чл.258 ЗЗД. Въпреки липсата на пълна обективна идентичност между предмета на делата по двете съдебни производства, преклузията на ненаправените възражения в производството по чл.55, ал.1 ЗЗД, е обоснована с общите факти, предмет на установяване и по иска с правно основание чл.258 ЗЗД. Обективно тъждество на производствата, по които са постановени решенията, има не само при идентитет на основанието и петитума на исковете, по които са образувани, но и когато разрешаването на спора по единия иск имплицитно се сдържа в произнасянето по другия, въпреки различието в спорния предмет между тях, какъвто е настоящият случай.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на касационната жалба. Не са налице и подържаните допълнителни критерии за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Приложените решения на ВКС не доказват постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с тях. Тези от тях, с които ВКС се е произнесъл по допустимостта и основателността на направено възражение за прихващане, са неотносими към настоящия спор за преклузия на правопораждащите за спорното право факти. Същото се отнася и до решенията, с които ВКС се е произнесъл по основанието за отмяна на влезлите в сила решения-чл.231, ал.1,б.”г” ГПК, отм. с оглед пълната обективна и субективна идетичност по двете противоречиви решения, тъй като в случая обективното тъждество на двете съдебни производствата е обосновано с общността на правопораждащите ги факти.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като то въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода на делото в полза на ответника [община] разноски не следва да се присъждат, защото с отбелязването в договора за правна защита и съдействие „по сметка” не се доказва заплащане на уговореното възнаграждение по смисъла на т.1 на ТР 6-2012-ОСГТК
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1338 от 06.11.2012 г. по т.д.№970/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: