О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София, 30.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 545 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Г. В. срещу решение № 656/10.11.2014 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, І-ви състав по в.д. № 828/2014 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, осъждащо настоящия касатор да заплати на [фирма] сумата 34977.60 лв. – остатък от дължими възнаграждение по договор № И-5/13.01.2009 г. за изработване на определен инвестиционен проект, 13451.06 лв. – законна лихва върху главницата за периода 06.07.2009 г. – 06.03.2013 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до изплащане на сумата и направените разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е предявен иск от [фирма] срещу касатора за сумата 34977.60 лв. остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка на инвестиционен проект за преустройство на трети етаж от палата № 8 на Панаира и 13451.06 лв. лихва за забава за посочен период. Исковете са уважени от ПОС. За да потвърди уважителното първоинстанционно решение ПАС е приел, че по така сключения договор с възложител касатора на изпълнителя [фирма] е заплатен аванс от 25% от уговореното възнаграждение и второ плащане от 40%, като предмет на спора е третото плащане от 35% от цената, дължимо в три дневен срок от издаването на строително разрешение от [община] /т.5.3 от договора/. Безспорно е, че уговореният срок за изпълнение на поръчката по договора не е спазен, като от разменената кореспонденция между страните по делото е установено, че причина за това са допълнителни действия по проектирането, поръчани от възложителя в хода на изпълнението на трети лица. ПАС е приел, че изработеният проект в цялост е внесен за одобряване и издаване на разрешение за строеж в [община], като проектът е обсъден и приет на 24.06.2009 г. с решение на ЕСУТ при общината. Този проект не е бил одобрен от главния архитект и не е издадено разрешение за извършване на преустройството, поради невнесена такса в размер на 12164 лв. /решение № 6 с протокол № 1/22.01.2009 г. на общински съвет Пловдив/, в какъвто смисъл е писменият отговор на общината от 03.08.2009 г., изпратен до инвеститора и настоящ касатор, както и писмо то 06.07.2009 г. с покана за плащане от [фирма] до възложителя и настоящ касатор. При тези данни ПАС е приел, че има изпълнение, прието от възложителя без възражение щом проектът е внесен за одобрение в общината с подписа на възложителя. Причината за забавата не е в изпълнителя, а в действия на трети лица, на които са възложени допълнителни действия по проектирането от възложителя в хода на изпълнението. Обсъдено е, че в случая предаването и приемането на изработеното не е фактическо, а правно действие и се изразява във внасянето на изработения проект за разглеждане в ЕСУТ при общината със заявление от 09.06.2009 г., подписано от законния представител на възложителя – касатор [фирма]. С решението на ЕСУТ е прието съответствие на проекта със строителните правила и норми и на издадената виза за проектиране от 28.01.2009 г. на главния архитект. В случая изработването на техническия инвестиционен проект за преустройство е продължило със съгласието на възложителя въпреки неспазения срок на изпълнение, без оттегляне на поръчката или прекратяване на договора в хипотезата на чл.268 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът формулира в изложението си следните въпроси: 1.“При възражение на Възложителя за неточно изпълнение в срочно отношение, което се приравнява на пълно неизпълнение на договора за изработка, предявено в производство по иск на Изпълнителя с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на остатък от дължимо на Изпълнителя възнаграждение по договор, неустановяването на пълна негодност на изработеното, поради липсата на интерес на Възложителя и при неупражнено право на ответника за разваляне и/или прекратяване на договора на това основание, но при установяване на неточно изпълнение /забавено изпълнение/, предпоставя ли присъждане на пълното възнаграждение по договора, предмет на претенция от Изпълнителя – ищец или същото следва да бъде намалено и без изрично упражнено от ответника възражение по чл.265 ал.1 от ЗЗД на основание същата разпоредба?“ Въпросът е некоректно поставен с оглед установената и приета фактическа обстановка. ПАС е приел, че е налице забава при изпълнение на договора, поради възложени допълнителни работи от възложителя на трети лица, но при приемане и заплащане на уговорените в договора етапи от изпълнението на договора, както и подаване на съответните документи за утвърждаване на представения проект, което не сочи нито на пълно неизпълнение, нито на пълна негодност на изработеното, както се сочи във въпроса. Освен необуславящ, така формулираният въпрос не мотивира и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – соченото решение на ВКС № 23/04.08.2014 г. касае лошо изпълнение на СМР, предмет на договор на изработка, приравнено на пълно неизпълнение, а не забавено изпълнение, както в настоящия случай, в който няма нито данни, нито твърдения за некачествено изпълнение. 2. „При тълкуване на договора съобразно чл.20 от ЗЗД следва ли съдът да се ръководи от изявената, а не от предполагаемата воля на страните, с оглед запазване на съдържанието на договора? Въпросът е необуславящ изхода на спора. Посоченото от ПАС, че изпълнението на договора е продължило със съгласието на възложителя, макар и при неспазен срок не е тълкуване на договора, а констатация на изпълнението и плащане по същия. 3. „Представлява ли предаването – приемането на изработеното по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД, както правно, така и фактическо действие или е достатъчно приемането на изработеното по договор за изработка да се извърши само с правно действие? 4. „Осъществено ли е предаване – приемане на изработеното по договор за изработка по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД, без да е налице установено разместване на фактическата власт върху изработеното, само с правно действие и без да е налице изрично изявление на Възложителя, че счита работата съобразена с договора? Би ли могло мълчаливо изразено изявление на Възложителя по друг повод да се приеме за правно действие по приемане на изпълнението съобразно договора – срок и качество?“ За двата въпроса се твърди разрешаване в противоречие с цитирана практика на ВКС по ГПК и ГПК /отм./. Въпросите са некоректно поставени с оглед предмета на договора и извършените действия във връзка с финализирането му от изпълнителя и възложителя, както и приетото от ПАС относно изразеното от възложителя приемане чрез подаденото заявление от 09.06.2009 г. за разглеждане в ЕСУТ на общината, подписано от законния представител на възложителя и настоящ касатор, както и чрез извършените плащания до момента. В този смисъл няма противоречие между приетото разрешение от ПАС във връзка с приемането на извършената работа и цитираната от касатора съдебна пректика. 5. „При положение, че договорът за изработка е прекратен поради изтичане на срока му и в рамките на уговорения срок, е установено, че липсва изпълнение на възложеното от страна на изпълнителя, следва ли Възложителят да прави отказ от договора и/или оттегляне на поръчката в хипотезата на чл.268 от ЗЗД и/или разваляне на договора, поради неизпълнение след прекратяване на договора поради изтичане на срока му и ако да, то в този случай дължат ли се на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил от изпълнението на работата при положение, че същият е неизправна страна по договора?“ Въпросът е хипотетично зададен – по делото няма данни договорът да е прекратен или развален и точно това е констатирал ПАС. Твърденията за липса на практика по този въпрос не е основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както се поддържа – т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. 6. „Приемането на изпълнението на договор за изработка след прекратяване на договора, представлява ли мълчаливо съгласие за продължаването му?“ Въпросът е необуславящ изхода на спора – както се посочи по-горе няма данни, според ПАС, договорът да е прекратен, нито са обсъждани последици от прекратяване. 7. „При договор за изработка на технически проект съответствието между възложеното и и изработеното по договора се преценява само и единствено с оглед решението на ЕСУТ – компетентния орган да одобри проекта, който проверява съответствието на инвестиционния проект със строителните правила и норми или е необходимо и одобрение на възложителя?“ По този въпрос касаторът излага доводи, че приемането от ЕСУТ на един инвестиционен проект не може да измести приемането на същия от възложителя, като с това мотивира наличие на приложение на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е необуславящ изхода на спора, доколкото ПАС е изложил съображения за приемане на възложения проект както от възложителя, така и от ЕСУТ. 8. „Длъжен ли е въззивния съд да отговори и обсъди всички доводи и оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, когато потвърждава решението на първоинстанционния съд и ако това не е сторено представлява ли това нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК?“ Въпросът е във връзка със спора, но при разрешението му не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВС и ВКС. Видно от мотивите на въззивното решение, ПАС е посочил и обсъдил възраженията на ответника и настоящ касатор, както в исковата молба, така и във въззивната жалба, като е изложил своите съображения за неоснователност на тези възражения при позоваване на закона и цитирана съдебна практика на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 2378.40 лв. – договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 656/10.11.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав по в.д. № 828/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], бул. „Ц. Б. ІІ Обединител” № 37, ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], бул. „Ц. Б. ІІ Обединител” № 128, офис 5 сумата от 2378.40 /две хиляди триста седемдесет и осем лева и 40 ст./ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.