О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр. София, 06.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3539 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. против решение от 20.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 464/2016 г. от ІІ”д” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са неоснователни и е потвърдил решението на районния съд, с което исковете са отхвърлени. Съдът е приел, че от представения в производството договор за управление, сключен на 09.01.2014 г., се установява, че от [фирма], като доверител, е възложено на физическото лице Г. Г., като довереник, да осъществява оперативно ръководство и да представлява дружеството – доверител, както и да организира дейността му като изпълнителен директор чрез извършване на действия и сделки, свързани с дейността на дружеството. Прието е, че с този договор довереникът е поел и конкретни задължения, които са част от възложената му дейност по управление, сред които е и това, уговорено в чл. 4.5., да участва в разработването и да осигурява изпълнението на годишните и дългосрочни финансови планове за целия срок на действие на договора, както и за всяка година по конкретни финансово-икономически показатели, като тези планове стават автоматично неразделна част от този договор с факта на одобряването им от Надзорния съвет на дружеството. От тези факти, съдът е приел, се налага изводът, че управлението на дружеството е свързано с изпълнение на определени поставени пред него управленски задачи за развитие на предприятието във финансово-икономически аспект, които страните са се съгласили, че ще бъдат конкретизирани в годишни и дългосрочни финансови планове, които ще бъдат разработени впоследствие с участието на изпълнителния директор и одобрени от Надзорния съвет. Съдът е приел, че този начин за конкретизация на бизнес задачата на управляващия е допустим, поради което и това, че в съдържанието на самата сделка за управление липсват конкретните икономически показатели, които следва да бъдат постигнати, не означава, че сключеният договор не е такъв, при наличието на който възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието, особено след като в него изрично е предвидено задължение за управляващия да изпълнява приетите дългосрочни и годишни финансови планове, а и когато възнаграждението му е уговорено и в зависимост от постигнатите резултати – от печалбата на дружеството / чл. 2.4. от договора/. Съдът е приел за установено от протокол от заседание на управителния съвет на дружеството, проведено на 13.01.2015 г., доклад от управляващия Г. Г. от 14.01.2015 г. и протокол от заседание на надзорния съвет на дружеството, проведено на 23.01.2015 г., че след сключване на договора за управление и съгласно предвиденото в чл. 4.5. от него, е съставена бизнес програма за дружеството за периода от 2015 г. – 2019 г., същата е била одобрена от надзорния съвет и следователно в тежест на изпълнителния директор, по силата цитираната договорна клауза е възникнало задължението да я изпълни. С оглед прието за установено от съда, че е приета бизнес програма, с която на управляващия са поставени конкретни финансово-икономически цели, е направен и извод, че сключеният договор за управление е от вида на тези, визирани в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, като е без значение при спора за законност на уволнението какво е нейното конкретно съдържание и точно какви икономически показатели са предвидени, че управляващият предприятието трябва да постигне. Прието е, че за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с тези работници, които са част от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ. От длъжностната характеристика, приета като доказателство по делото, съдът е приел за установено, че основните функции и задължения на лицето, заемащо длъжността „Ръководител отдел „Международна дейност“ в дружеството, включват такива по осъществяване на ръководство на дейността на служителите в отдела, ръководство на организирането на участие на служителите на дружеството в конференции и други събития в чужбина, по контролиране на качеството на преводите, необходими на различните звена в дружеството, по контролиране на организацията на събития, на които дружеството е домакин по отношение на подготовка и изпълнение на програма, ангажиране на хотели и цялостна протоколна дейност, по организиране възлагането на преводи на външни фирми и извършване на преводи, необходими за развитието на проектите или на други звена на дружеството и т.н. Въз основа на горното, съдът е приел, че задълженията на работника, на който е възложено изпълнението на тази длъжност, са основно организационни, ръководни и контролни, като той отговаря и ръководи както протичането, така и финансирането и техническото обезпечаване на цялостния трудов процес, на дейността на дружеството по участието и организиране на български и международни събития и мероприятия, включително конференции и срещи в сектор природен газ, като освен това е прието, че работникът, заемащ тази длъжност, има и задължения да ръководи и дейността на всички служители в отдел „Международна дейност”, които са на негово пряко подчинение. Въз основа на тези изводи, съдът е приел, че длъжността, заемана от ищцата
е ръководна и следователно попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първия правен въпрос касае необходимостта от пълно главно доказване на фактът, че е налице поставена бизнес задача с конкретни показатели от страна на работодателя, при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ. Съдът не е отрекъл тази процесуална необходимост, но е приел, че този факт е доказан, като проверката на фактите по спора не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК. В тази връзка е и поставения втори правен въпрос, свързан с допустимостта на съда да обоснове решаващите си изводи въз основа на документ, който не е представен по делото, а за неговото съществуване може да се съди по съдържанието на други документи. Въпросът е поставен, доколкото твърдението на ищцата по делото е било, че липсва бизнес план, с конкретни показатели, а съдът е направил извод за неговото съществуване, като е извел този свой извод от съдържанието на други документи. Произнасянето на съда по този въпрос е изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, в т.ч. и с цитираното от касатора решение № 249/2013 г по гр.д.№ 1358/2012 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В това решение, представляващо задължителна съдебна практика, предвид тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Видно от възприетото от въззивния съд и описано по-горе, съдът е обсъдил други документи и актове на ръководните органи на работодателя, въз основа на които е приел съществуването на конкретна бизнес задача, с конкретни показатели. В тази връзка не е налице соченото от касатора противоречие. Тази задължителна съдебна практика дава отговор и на поставените от касатора останали правни въпроси, касаещи все наличието на бизнес програма, с конкретни задачи и цели /конкретизирани във всеки един въпрос/, необходимостта от доказването на тези факти и относимостта им като предпоставка за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ. Доколкото съдът е приел за установено съществуването на бизнес програма с конкретни показатели и цели, проверката на този факт е недопустимо да се извършва в производството по допускане до касационно обжалване на решението. Твърдението за липсата на факт, възприет от съда като съществуващ, на база събраните по делото доказателства, касае обосноваността на съдебното решение, евентуално неговата неправилност, но проверката на фактите по спора, оттам и наличието на необоснованост и неправилност, следва да се извърши в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допускане до касационно обжалване, по основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, а необосноваността и неправилността не са сред тях, а са касационни основания по чл.281 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 464/2016 г. от ІІ”д” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.