Определение №900 от по гр. дело №290/290 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 900
 
                                       София,21.08.2009 г.
 
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание  на осемнадесети  август,  две хиляди и девета   година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова
                                                                        Златка  Русева             
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 290/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. К. Н., Н. Н. Н., К. Н. К. и М. А. К. са подали касационна жалба срещу решение № 5* т.VІ, стр.29-34 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 495 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 18 от 8.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен иска по чл.109 ЗС. Решението по иска по чл.32 , ал.1 ЗС за разпределение на ползуването на дворното място е влязло в сила. Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК като се подържа, че въззивният съд е решил делото в отклонение от трайната практика на Върховния касационен съд по въпросите за ползуването на общите части от етажните собственици , както и по въпроса за приложението на чл.38, ал.2 ЗС. Навеждат доводи за отклонение от трайната съдебна практика по съществени процесуално правни въпроси .
Ответниците Р. К. Н. и С. С. Н. е депозирали отговор по жалбата, в който считат ,че не следва да се допуска касационна проверка на решението защото не са налице изискванията по чл.280 , ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Н. К. Н., Н. Н. Н., К. Н. К. и М. А. К. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.1 от ГПК.
Добричкия окръжен съд е намерил предявеният иск от касаторите ищци по чл.109 ЗС за неоснователен защото е счел , че промяната в общите части на двуетажната жилищна сграда, която се изразява в поставяне на стена вместо врата на стълбището между приземния етаж и общото стълбище е станала по взаимно устно съгласие на етажните собственици и в съответствие с чл.3 , ал.2 от ПУРНЕС. Това обстоятелство според него обуславя неоснователността на предявеният негаторен осъдителен иск.
Постановеното решение е в съответствие с трайната съдебна практика по въпросите за ползуването на общите части на сградата , като при постановяването му не са констатирани твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят необходимостта от допускане на касационна проверка на решението.
По делото е установено от изслушаното заключение на вещото лице инж. А, че върху дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор № 7* по кадастралната карта на гр. Д. е изградена двуетажна жилищна сграда при съществено отклонение от одобрения архитектурен проект. Сградата се притежава в режим на етажна собственост като ответниците са собственици на жилището на втория /трети / жилищен етаж, а Н. К. Н. и Н. Н. Н. са собственици на приземния етаж и първият жилищен етаж. М. и К. Н. са запазили право на ползване на приземния етаж. Всеки от обектите, включително и този разположен в приземния/първи/ етаж на сградата е автономен и може да се ползва самостоятелно и независимо от другите обекти. Тази обособеност на отделните обекти е извършена след като е създаден етажната собственост от К. Н. К., който е изградил стена , вместо вратата която е свързвала приземния етаж с общото стълбище. Това е станало с мълчаливото съгласие на останалите етажни собственици , който от момента на обособяването до предявяването на иска не са се противопоставили, а напротив съобразили са се със съществуващото положение и ответниците са ползвали създаденото стълбищно помещение като изба. В разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗС е предвидено изключението някои общи части да се ползват по взаимна уговорка на етажните собственици само от тези от тях , чийто обекти обслужват . Действителността на тази уговорка не е свързана с форма, поради което е възможно да стане и при мълчаливо, сговаряне на собствениците, установено с конклудентни действия в каквато насока са гласните доказателства. Това споразумение обаче не трансформира общите части по естеството си, каквито в случая са стълбите и вратата към тях в индивидуална собственост на собственика на етажа или частта от него , която обслужват. Отново по взаимна уговорка етажните собственици могат да предвидят и обратното – те да се ползват отново от всички собственици. Това обаче следва да стане също с общо съгласие , което в случая не е налице. Негаторния иск предполага да е налице неоснователно действие, т.е. действие, което въпреки волята на собственика и в противоречие със законовите правила е предприето и което ограничава свободното упражняване на абсолютното вещно право на притежаваният от него обект. Общите по своето естество части не могат в никакъв случай да бъдат предоставени в лична собственост на едното от етажните собственици. Допустимо е само по силата на чл. 38, ал. 2 ЗС да се уговори някои от тези части, които обслужват не всички, а само някои от притежаваните в отделна собственост обекти, да бъдат общи само на лицата, които са собственици на тези обекти. Общите по предназначение части обаче могат да престанат да бъдат общи, ако етажните собственици изменят предназначението. В настоящия случай не се поставя въпроса за изключване на обща част по предназначение от режима на общите части , при което действително е необходимо съгласието на всички етажни собственици да е облечено в съответната писмена форма, която е условие за неговата действителност . Не е налице посочената хипотеза и въззивният съд в съответствие с трайната практика на ВКС по посочената правна норма и при съблюдаване на съществените процесуални правила за разглеждане на делото е постановил своето решение. Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК както по поставените материално правни въпроси, така и по въпросите, повдигнати относно приложението на процедурните правила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 5* т.VІ, стр.29-34 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 495 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на Н. К. Н., Н. Н. Н., К. Н. К. и М. А. К. .
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top