ОПРЕДЕЛЕН И Е
№ 900
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №3^/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. от гр. Ш., приподписана от адв. Ц срещу въззивно решение , постановено на 03.12.2008 год. по гр.д. №574/2008 год. на ШОС, в частта, в която е оставено в сила решението на Шуменския районен съд, с което е осъдена да заплати на И. С. Г. обезщетение за имуществени вреди в собственото му жилище в размер на 1400 лв., ведно със законната лихва считано от 02.05.2007 год. до окончателното и плащане / уточнена касационна жалба от 23.02.2009 год./.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск и неправилно -основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и 3 ГПК. В касационната жалба се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 . В него се правят твърдения и излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като в този смисъл се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, визирана в посочените в изложението решения на ВКС. На второ място в изложението се сочи, че ШОС се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД, което е недопустимо при положение, че в случая може да бъде успешно проведен иск по чл.50 ЗЗД Това според касатора е в противоречие с ППВС №17/18.11.1963 год. ППВС № 4/30.10.1975 год. , както и други посочени решения на ВС и ВКС. Постановленията и решенията на ВС и ВКС, на които касаторът се позовава, не са представени по делото.
Ответникът по касация И. С. Г. чрез процесуалния си представител адв. С, оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор – възражение по делото..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуално правен въпрос от принципен основополагащ характер , който да е решен в контекста на конкретния правен спор съобразно изискването на чл. 280,ал.1 ГПК. В изложението същият на практика прави оплаквания и навежда доводи в подкрепа на неговото твърдение за недопустимост на обжалваното решение , както и такива за неговата неоснователност, доколкото в случая ищецът, според касатора, е следвало да защити правата си с иск за обезщетение на вреди причинени от вещи по чл.50 ЗЗД, а не с предявения иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД. Доколкото не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, не може да се преценява дали е налице основанието по чл. 280,ал.,т.1 ГПК , на което очевидно касаторът се позовава.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.12.2008 год., постановено по гр.д. №574/2008 год. на Шуменския окръжен съд по жалба на С. И. Т. от гр. Ш., приподписана от адв. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: