О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 226 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. П. против решение № 1672/16.12.2009г. по гр.д.№ 1886/2009г. на В. окръжен съд, с което е отменено решението на В. РС по гр.д.№ 7754/2008г. и вместо това са определени квоти от допуснатия до делба недвижим имот УПИ VІІІ-350 в кв. 16 по плана на СО Кочмар”гр. В., целия с площ 900 кв.м. по нот. акт, а по скица 972 кв.м. както следва: за А. Т. петров – 150/900 ид.ч., за С. П. С. – 300/900 ид.ч. и за К. Атанасова Б. – 450/900 ид.ч.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл. 19, ал.1 от СК /отм/ и необснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че то е съобразено със закона, съдебната практика и доказателствата по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
В изложението към касационната жалба не е формулиран ясно правен въпрос. Може да се приеме, че касаторът поставя въпроса за доказателствата, от които следва да се приеме дали и от кога е настъпила фактическата раздяла между съпрузите и какъв е статута на недвижим имот, придобит през времетраенето й. Твърди се противоречие на решението със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2001г. т. 12, относно начина на обсъждане на доказателствата, противоречие в съдебната практика относно придобитото по време на фактическата раздяла и значимост на същите въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е.. наведени са всички основания по чл. 280, ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК..
По делото е установено следното. Ищецът А. П. и ответницата С. П. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 06.01.1992г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 22.07.1997г. Преди сключването на брака, ищецът е придобил по замяна процесното лозе с н.а. № 143,т.ІІ/01.02.1991г. и с н.а. № 88,т.ХХІV/20.11.1991г. е продал ? ид.ч. от него на бъдещата си съпруга. Тя е дарила тази ? ид.ч. на дъщеря си К. Б.. С н.а. № 70,т.ХХVІІІ/04.06.1997г. ищецът е продал на съпругата си 300/900 ид.ч. от лозето. Според него тази идеална част е останала съпружеска общност, защото е придобита по време на брака и не е доказано, че е платена с извънсемейни средства. Ответницата прави възражение, че тази част й е продадена по време на фактическата раздяла и на висящия бракоразводен процес, поради което не е станала съпружеска общност. Съдът е възприел тази нейна теза при определяне на квотите, като се е позовал на установеното от свидетелите, че сделката е сключена две години след като съпрузите са били разделени и по време на висящия бракоразводен процес и платената сума е изцяло с нейни средства.
Формулираният въпрос относно преценката на доказателствата за установяване датата на фактическата раздяла и произхода на средствата не е правен а фактически. Цитираното от касатора ТР № 1/2001г. т.12 постановява, че съдът преценява доказателствата по вътрешно убеждение използвайки правилата на логиката. Съобразно същото решение, касационната инстанция се занимава с правни, а не с фактически въпроси. В контролно-отменителната фаза на касационното производство съдът проверява дали правилно са формирани изводите на въззивния съд. Настоящата инстанция намира, че при формиране на вътрешното убеждение и фактическите изводи, възивния съд не е нарушил цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Съдебната практика е последователна относно това, че придобитото имущество през времетраенето на фактическата раздяла на името на единия съпруг не е съпружеска общност, тъй като в този случай е изключен съвместния принос. В този смисъл е и представената от касатора съдебна практика, Въззивното решение не е постановено в противоречие с нея, т.е. не е налице противоречива съдебна практика по този въпрос. Различния резултат по представените решения произтича от доказателствата по делата, по които те са постановени, а не поради противоречие в начина, по който са разрешени правните въпроси. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Третата хипотеза за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, тъй като има богата съдебна практика по приложението на чл. 19, ал.1 и по чл. 21, ал.1 от СК от 1985г. /отменен/, която не се нуждае от коригиране.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1672/16.12.2009г. по гр.д.№ 1886/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. Т. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: