3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
С. 14.10. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 423/2011 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Н., срещу въззивно решение от 06.10.2011г. по гр.д. № 1747/2010г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е дали трябва да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН не само при частното завещание /завет/, но и при универсалното завещание. Твърди се, че създадената поради неточно тълкуване на закона от ВКС съдебна практика нарушава чл.5 ГПК Преодоляването на погрешните виждания на ВКС относно прилагане разпоредбата на чл.31 ЗН налага формиране на нова съдебна практика по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗСВ.Освен това следва да се съобрази динамиката в обществените отношения и настъпилите промени в обществените условия.
Ответникът по касация Славейка Н. С. оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №580/2010г. по гр.д.№1315/09г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е отменено въззивно решение № 1001/2009г. по гр.д.№ 1465/2008г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решение №1670/2008г. по гр.д.№10604/2007г. на Варненския районен съд, с което е намалено на основание чл.30 ЗН завещателно разпореждане, извършено от Н. Н., поч.2003г. и обявено с протокол от 19.09.2003г., в полза на Р. Г. Н. в размер на ? ид.ч. и е възстановена запазената част на Славейка Н. С. от наследството на Н. Н. в размер на ? ид.ч.
За да постанови решението си въззивният съд е съобразил дадените с отменителното решение указания на ВКС и приетото от него по реда на чл.290 ГПК относно основния за спора въпрос, а именно – когато наследодателят се е разпоредил със завещание с цялото си имущество или с дробна част от него, лицето, в чиято полза е направено, придобива качеството на наследник. Ако наследници на този наследодател, притежаващи запазена част от наследството, имат право да искат възстановяване на запазената част и намаляване на завещателното разпореждане. Когато се упражни това право по съответния процесуален ред, не се образува наследствена маса, а завещателното разпореждане се намалява до размера на запазената част на наследника по закон. Маса се образува, когато се касае за конкретен имот, посочен в завет.
Въззивният съд е приел, че в разглеждания случай завещателното разпореждане на Н. е универсално. Общата запазена част и на тримата наследници е ? ид.ч. /на всеки по 1/4/, а разполагаемата част е ? ид.ч. З. разпореждане в полза на Р. Н. е универсално, завещано е цялото имущество като съвкупност от права и задължения, което не налага формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН. След като е завещано цялото имущество накърняване на правата за низходящата със запазена част винаги съществува и завещателното разпореждане следва да бъде намалено с ? ид.ч.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,ал.3 ГПК. В. съд е достигнал до извод, съобразен с приетото по реда на чл.291 ГПК и дадените по реда на чл.293 ГПК задължителни указания от касационната инстанция. Съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК за да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, то разрешаването на повдигнатия правен въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия.С решението по чл.290 ГПК е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК съдебната практика по поставения въпрос и тя е съобразена от въззивния съд при новото разглеждане. Не са налице сочените от касатора предпоставки на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, налагащи осъвременяване на тази съдебна практика или създаване на нова практика по прилагане на цитираната законова разпоредба. Касаторът също не сочи конкретни промени, а само общо твърди наличие на такива.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма релевантно искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.10.2011г. по гр.д. № 1747/2010г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: