О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
С. 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3647 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ж. С. С. от [населено място], чрез процесуалният му представител адвокат Г. против въззивно решение № 228 от 7.06.2018г. по в.гр.д. № 257/2018г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 686 от 18.12.2017г. по гр.д.№ 132/2017г. на Районен съд Пещера в частта, с която са осъдени М. С. О., Н. С. П. и М. К. П. да заплатят солидарно на Ж. С. С. сумата от 5 250лв., предявена частично и представляваща равностойност на подробно изброени движими вещи и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен така предявения иск, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане в размер от 5 250лв., предявена частично претенция за равностойността на множество движими вещи, ведно със законната лихва и са присъдени разноски.
К. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, като поставя следните въпроси:
1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР №1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да приложи императивна материално правна норма”когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище”.
2. Какви обстоятелства следва да установи ищецът по иска за непозволено увреждане, произтекло от неправомерно действие или бездействие на ответниците и причинило увреждане на вещ, която е била в тяхно владение, както и следва ли той да установява всички възможности за настъпване на причинените му вреди? Позовава се на противоречие с решения № 147 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 582/2011г. на ІV г.о., № 243 от 10.06.2011г. по гр.д.№ 1398/2010г. на ІІІ г.о. и № 945 от 15.03.2010г. по гр.д.№ 3026/2008г. на ІV г.о./
3. Тезата си за очевидна неправилност на въззивният акт обосновава с твърдението за наличие на достатъчно доказателства за установяване на законовите изисквания за уважаване на иска. Счита, че е установено с гласни доказателства /показанията на свидетеля Б./, че ищецът е притежавал описаните в исковата молба движими вещи, че те са се намирали в стаята, която той е ползвал в съсобствената на страните по делото вилна сграда до 2011г., до когато той е имал достъп до нея и че същите не са му предадени на 9.12.2015г., когато отново му е предадено владението на стаята. Оспорва изводите на въззивният съд относно невъзможността процесните вещи да са се намира в процесната стая и че не следва да се възприемат показанията на посочения свидетел.
Срещу подадената от касационна жалба са постъпили два писмени отговора – първият от Н. С. П. и М. К. П., чрез процесуалният им представител адвокат Б. и вторият – от М. С. О., чрез процесуалният й представител адвокат Х.. И в двата отговора се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, като развитите доводи са за недоказаност на исковата претенция. Ответниците претендират направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на които установяват както следва: Н. С. П. и М. К. П. – чрез представен договор за правна защита и съдействие № 3014/2018г., в който е посочено, че те са заплатили сумата от 700лв. ”за изготвяне на писмен отговор и представителство”, а М. С. О. – чрез представен договор за правна защита и съдействие /вж.стр.36/, в който е посочено, че е заплатила сумата от 600лв. ”за изготвяне и подписване на писмен отговор”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
В. съд е преценил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, поради обстоятелството, че ищецът върху който е доказателствената тежест не е установил наличието на два елемента от фактическия състав, а именно наличие на противоправното поведение от страна на ответниците и настъпила за ищеца вреда. Счел е, че не е установено ищецът да е притежавал процесните вещи и не е установено те да са се намирали в ползваната от него стая на втория етаж от посочената вилна сграда. Съдът се е позовал на показанията на трима от разпитаните по делото четирима свидетели. Отказал е да цени показанията на свидетеля Б. поради това,че те се опровергават от останалите гласни доказателства и от заключенията на приетите по делото експертизи. Например свидетелят Б. е твърдял, че през 2011г. в стаята е имала ток, при положение, че вещото лице К. е категорично, че „измервателна точка в стаята е нямало и липсва ел.инсталация. Дал е вяра на останалите трима свидетели, които единно и непротиворечиво са твърдели, че при с инцидент във връзка с покрива, се е налагало да надничат и лично са видели, че претендираните вещи не са били в стаята, а е имало „само боклуци”, които са били изхвърлени при ремонта на покрива. Освен това вещото лице – след извършено измерване на стаята – е категорично, че в нея не могат или трудно могат да се поберат всички описани в исковата молба вещи. Ако тези вещи са се намирали там, стаята не би била годна за нормално обитаване, което също е в противоречие с твърденията на свидетеля Б., според които той е живял заедно с ищеца и всички вещи в същата стая. Освен това въззивният съд е отчел и че за нито една от вещите, посоченият свидетел не е дал конкретна информация, включително за претендирания дървен материал за музикални инструменти, който не е описан по вид и размер. Поради липса на ангажирани надлежни доказателства, съдът е приел, че освен, че „липсва увереност” процесните вещи да са съществували, още и недоказано е останало наличието на противоправно поведение за ответниците във връзка с твърдението на ищеца, че вещите са били унищожени от тях.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, които са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на което и да е от двете посочени специални основания.
Противоречие с цитираната практика на ВКС, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. ТР №1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което касаторът се позовава, във връзка с първият поставен въпрос, е неприложимо, защото настоящият случай не е свързан със спор във връзка с родени от брака ненавършили пълнолетие деца, с мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и ползването на семейното жилище, поради което за съда не съществува служебно задължение да следи за интереса на някоя от страните по делото.
По вторият поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил акта си в съответствие с всички посочени решения по гр.д.№ 582/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 1398/2010г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3026/2008г. на ІV г.о. В тях единно и непротиворечиво се приема, че ищецът е този, който следва да установи – извършването на твърдяното противоправно деяние, с което е увреден /от кого, кога, по какъв начин/, конкретно причинените му вреди и причинно- следствена връзка между извършеното деяние и причинените вреди. В случая, искът е отхвърлен поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му във връзка с така съществуващата доказателствена тежест. В този смисъл, неговите възражения са за неправилност на постановения въззивен акт, а в настоящето производство касационната инстанция не осъществява контрол за правилност, а изследва само предпоставките за допустимост. Не могат да бъдат споделени и възраженията за очевидна неправилност, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Доколкото същата е обоснована с доводи, които въззивният съд не е приел за установени и които не явстват от постановения акт, становището на настоящият съдебен състав е, че посоченото специално основание не е налице.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в тежест на касатора следва да бъдат възложени установените като реално направени разноски на ответниците за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 7.06.2018г. по в.гр.д. № 257/2018г. на Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Ж. С. С. ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица] вх.1 ет.2 да заплати на Н. С. П. и М. К. П., двамата от [населено място] [улица] сумата от 700лв./седемстотин лева/, направени разноски.
ОСЪЖДА Ж. С. С. ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица] вх.1 ет.2 да заплати на М. С. О. от [населено място] пл.”Свобода” №2 ет.1 сумата от 600лв./шестстотин лева/, направени разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.