О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
[населено място], 25.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 612/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [община], [населено място], представлявана от Кмета Е. Н., чрез адв. Н. К. срещу решение №2090/14.11.2013г., постановено по т.д. № 1900/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение №10 /24.1.2013г. по т.дело № 142/2012г. на Софийския окръжен съд, т.о. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че „материалноправния въпрос по делото, чийто предмет е бил искът по чл.266, ал.1 и разрешението на който е бил поставен в зависимост от неговия изход от въззивната инстанция е този за приемането на работата от поръчващия, а от там и за дължимост на претендираното възражение”. Като допълнителен критерий се посочва противоречие с решение №9 от 25.01.2013г., постановено по т.дело №268/2011г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решетие на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторът не е посочил и аргументирал с доводи съществения матералноправен въпрос, специфичен за конкретното дело. За да постанови обжалвания резултат, уважаване на предявения иск по чл.266, ал.1 ЗЗД / частично предявен/ за заплащане на възнаграждението по договор за изработка №41/28.11.2011г. и издадена проформа фактура №8/ 30.05.2012г., с предмет засаждане на фиданки в землището на [населено място], Софийска област, Софийският апелативен съд се е позовал на подписания между представители на страните по договора приемателно-предавателен протокол №1/23.05.2012г. за засадени 175 000 фиданки. За констатираните с протокола отклонения – неприхванати 3.65% от общия брой фиданки, представляващо недостатък на изработеното, съдът приема, че ответникът може да упражни правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД. Възнаграждение за изпълнената работа не би се дължало, ако отклонението е до степен и с недостатъци работата да е негодна за нейното предназначение, в който случай възложителят има право да развали договора. Тъй като О. не се е възползвала от това право, тя дължи изпълнение на своята част от задължението по договора. Ангажирането на доказателства за последващо погиване на фиданките не може да обоснова извод за наличие на пълно неизпълнение, тъй като доказателствата са съставени едностранно от служители на ответника, а като причина е посочена продължителното засушаване. Съдът е тълкувал клаузата на договора в чл.4, ал.2 като относима единствено към уговореното плащане по чл.4, ал.1, т.3, касаещо остатъка от 20% от уговореното плащане. С оглед на тези мотиви на въззивния съд, въпросът се явява общо формулиран. В изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Тъй като формулираният като съществен материалноправен въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото, твърдяната неправилност на въззивното решение не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът не обосновава и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото представеното съдебно решение на Русенския окръжен съд не съдържа отбелязване да е влязло в сила/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2090/14.11. 2013г., постановено по в.т.дело № 1900/2013 г. на Софийския апелативен съд, т.о., девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: