8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 25.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1419 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 16 от 05.01.2016г. по в.гр.д.№ 3692/2015г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 794/2009г. на СГС, е отхвърлен предявеният от дружеството отрицателен установителен иск за признаване за установено по реда на чл.269 ДОПК по отношение на [фирма] и НАП, че след 10.06.2002г., акционерното дружество няма качество на длъжник спрямо [фирма], респ. няма качеството на трето задължено лице спрямо държавата. Образувано е и по касационната жалба на ищеца Я. К. К. срещу същото решение в частта за: отмяна на решението на СГС и отхвърлянето на предявения от К. против НАП иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 4 000 000лв., ведно със законна лихва от 26.05.2009г.; и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 2 710 830лв., обезщетение за забава върху главницата от 4 000 000лв. за периода 28.05.2004г.-26.05.2009г.
В касационната жалба на дружеството се поддържа твърдение за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се иска отмяната на въззивното решение и постановяване на друго за уважаването на отрицателния установителен иск. Твърдението е за неправилно приложение на нормата на чл.181,ал.1 ГПК като се посочва, че НАП не попада сред кръга субекти, законодателно определени като „трети лица“ и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.168 ДПК-отм. Поддържа се, че САС не е съобразил действието на тази разпоредба при определяне на субективния, обективния и темпоралния обхват на наложените с постановлението от 26.06.2002г. на публичния изпълнител обезпечителни мерки и неправилно счел, че те имат действие спрямо [фирма] като трето задължено лице и спрямо [фирма] като длъжник по обезпеченото вземане от датата на издаването му.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправния въпрос: 1/ Представлява ли НАП „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК спрямо частен документ – договор, съставен между субект, задължено лице по смисъла на ДПК-отм. и друг субект. Твърдението е за противоречие на извода на САС, че договорът за цесия от 10.06.2002г. е частен документ и има достоверна дата за трети лица /в случая НАП/ от деня, в който е нотариално заверен, с решението по гр.д.№ 742/12г. на 1 г.о. и решението по гр.д.№ 176/10 на 2г.о. Поставен е и втори процесуалноправен въпрос 2/ Представлява ли извършването на счетоводна операция при условията на редовно водено счетоводство, факт от обективната действителност, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа, въз основа на който е извършена операцията. Поддържа се, че САС не е приложил в пълнота нормата на чл.181,ал.1 ГПК като анализирал единствено първото предложение на разпоредбата, без да изложи съображения относно наличието на други факти, за които в хода на производството са събрани доказателства. Посочва се, че такива факти са уведомяването на длъжника [фирма] за цесията, осчетоводяването на договора за цесия в счетоводството на цедента „М. и месопреработка М.“ на 10.06.2002г., осчетоводяването на уведомяването за цесията в счетоводството на длъжника [фирма] на дата 11.06.2002г. Допълнителната предпоставка е въведена чрез посочването, че този процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При аналогично заявена допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по третия въпрос: От кога се счита наложен запорът на вземане по реда на ДПК /отм/ – от датата на издаване на запорното съобщение или от датата на връчването му на данъчния длъжник и на третото задължено лице. Твърдението е, че обезпечителните мерки, наложени с постановлението от 26.06.2002г., са произвели действието си на 13.11.2003г., когато са връчени запорните съобщения на данъчния длъжник „М. и месопреработка М.“ и на [фирма] като трето задължено лице и по аргумент от 168 ДПК-отм. и чл.347 ГПК-отм., прехвърлянето на процесното вземане от страна на данъчния длъжник „М. и месопреработка М.“ преди датата на получаването на запорното съобщение, го лишава от годността да бъде обект на обечпечителни респ. и на изпълнителни действия. Поддържа се, че публичните изпълнители не са отчели обстоятелството, че към момента на получаването на запорното съобщение от [фирма], „М. и месопреработка М.“ не е имало ликвидно и изискуемо вземане, не е имало основание за пристъпване съм изпълнение върху постъпилите парични средства по банковата сметка на „Р.“, тъй като от 10.06.2002г. акционерното дружество не е облигационен длъжник на [фирма], а на друг кредитор – цесионера, какъвто към настоящия момент е вторият ищец по делото Я. К..
Касаторът Я. К. се позовава на основанията за неправилност по т.3 на чл.281 ГПК с искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за уважаване на осъдителния му иск срещу НАП за сумата 4 млн.лева главница и 2 710 830лв. мораторна лихва.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:1/ От кой момент прехвърленото вземане по договора за цесия може да се противопостави на онези кредитори на цедента, които са наложили запор върху вземането, съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД. 2/С приета и неоспорена от страните съдебна експертиза, която е установила датата на осчетоводяване на процесния договор за цесия, може ли да се докаже по безсъмнен начин факт, установяващ предхождащо съставяне на документ, съгласно разпоредбата на чл.181,ал.1,предл.четвърто ГПК. 3/ Кредитор по договор за цесия от кой момент придобива лихвата за забава върху прехвърленото вземане – от датата на изискуемостта на вземането или от датата, на която е станал кредитор. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което се изчерпва излагането на допълнителната предпоставка.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
САС е констатирал, че съдилищата са сезирани с отрицателен установителен иск, предявен от първия ищец [фирма] против [фирма] и НАП с който се иска да бъде прието за установено, че след датата 10.06.2002г. акционерното дружество не е имало статут на длъжник на „М. и месопреработка М.“, респ. не е имало статут на трето задължено лице спрямо държавата, а с втория иск се иска осъждането НАП да заплати на втория ищец Я. К. в качеството му на кредитор на първия ищец по силата на договор за цесия от 13.01.2009г. с цедент К. Т. сумата 8 млн. лева – неправомерно събрана от приходната агенция, ведно с лихва от датата на неправомерното събиране 28.05.2004г. до окончателното плащане, като в хода на производството пред въззивната инстанция К. е направил отказ от иска за сумата 4 млн.лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска.
Въззивната инстанция е приела за установени твърдените в исковата молба факти, че с платежно нареждане от 28.05.2004г. обслужващата ищеца по установителния иск – [фирма] банка, превела от сметката на дружеството общо 8 млн. лева по сметката на териториална данъчна дирекция Пловдив и АДВ въз основа на две нареждания за изпълнение на запорни съобщения, издадени от публичен изпълнител и че тези действия са били предприети за събиране на публични задължения на данъчния длъжник [фирма]. Счела е за безспорно, че преводът е извършен за сметка на последното дружество във връзка с наложен запор на негово вземане срещу [фирма], за дължим ДДС в размер на 8 млн. лева по сделка – непарична вноска от „М. и месопреработка М.“ в капитала на „Р.“ по фактура № 365/29.03.2002г. Констатирано е, че по този начин запорираното вземане на публичния длъжник към [фирма] е преведено за погасяване на публичните му задължения. САС е посочил, че изпълнителните действия са били предприети въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 70-00-3789 от 26.06.2002 г. и въз основа на него е наложен запор със запорно съобщение на ТДД Пловдив с изх. № 17-00-3790 от 26.06.2002 г., че на основание постановлението и връчените въз основа на него запорни съобщения, са били издадени нареждания за изпълнение, въз основа на които банката е превела сумите, изпълнявайки наложените запори. Произнасяйки се по своевременно наведеното в спора възражение на НАП, че датата на договора за цесия – 10.06.2002г., с която цедентът [фирма] е прехвърил на цесионера К. Т. вземането си към [фирма] по фактура 365/29.03.2002г. е симулативна, не е достоверна и че цесията е извършена с цел цедентът да осуети събиране на изискуеми негови публични задължения, САС е приел, че той представлява частен документ и има достоверна дата за трети лица /НАП/ от деня, в който е заверен – чл. 181 ГПК. Обсъдено е, че първата установена по спора нотариална заверка на копие на този документ е от 09.07.2002 г. /факт по който страните не спорят/, поради което това е възможно най-ранната дата, на която договорът за цесия е бил съставен. Констатирано е, че преди тази дата, още на 26.06.2002 г. вземането на „М. и месопреработка М.“ към [фирма] за сумата 8 млн. лв. е било запорирано, следователно на 09.07.2002г. е цедирано запорирано от взискателя – НАП вземане на данъчния длъжник към неговия длъжник – третото задължено лице [фирма]. Изложени са правни аргументи, че съгласно чл. 452, ал.1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорирано вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, следователно договорът за цесия е недействителен по отношение на държавата взискател; че по отношение на държавата, носител на това вземане е първоначалният кредитор, цедентът „М. и месопреработка М.“, негов длъжник е [фирма], поради което законосъобразно изпълнението за събиране на данъчното задължение е насочено върху запорираното вземане към [фирма], което е имало качество на трето задължено лице. С оглед извода за непротивопоставимост на цесията по отношение на всискателя /държавата/ е счетен за неоснователен осъдителният иск по чл.59 ЗЗД на ищеца Я. К., легитимиращ се като носител на вземането по фактура 365/29.03.3002г. с последващ договор за цесия от 13.01.2009г., с цедент К. Т., както и акцесорният му иск по чл.86 ЗЗД.
По искането на касатора /първия ищец/ [фирма] за допускане на обжалването:
Не следва обжалването да се допуска по първия процесуалноправен въпрос, тъй като отсъства противоречие на даденото от САС тълкуване на кръга на третите лица, спрямо които по смисъла на разпоредбата на чл.181 ГПК, посочената в частния документ дата на съставянето му, е непротивопоставима. Изводите на апелативния съд са, че при иск на трето лице срещу взискателя /държавата/, което твърди, че негово право е засегнато от изпълнение на публично държавно вземане и иска да бъде установено, че не е имало задължение към длъжника, защото последният като негов кредитор се е освободил от вземането си по силата на договора за цесия, издателят на този документ – публичен длъжник на държавата, уврежда интересите й на взискател противопоставяйки документ, който осуетява изпълнението върху запорираното вземане. Следователно, датата на съставянето на документа, датата на цесията, е факт, обуславящ пряко правата на взискателя, по отношение на който, разпорежданията на длъжника със запорираното вземане, ако са извършени след запора, са недействителни, поради което е очевидно е, че взискателят е трето лице, чиито права биха били пряко увредени от антидатирането му. Съгласно цитираната от касатора практика по чл.290 ГПК, „трети лица” по смисъла на чл.181 ГПК са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В случая правата са на взискателя – на държавата да обяви за недействителни разпорежданията със запорираното вземане на публичния длъжник и тя не е участвала в съставянето на документа.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по втория процесуалноправен въпрос. По него е налице трайноустановена съдебна практика, поради което е невъзможно наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът /при това съвсем формално/ се позовава. Решението на САС е съобразено с дадените по реда на чл.290 ГПК разрешения на правния въпрос: че вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи; че по смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила; като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тя следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно изричната разпоредба на чл.182 ГПК.
С оглед на тази задължителна съдебна практика, изключена е възможността записванията в счетоводните книги да са факт, „установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа“. Наред с изложеното, този въпрос е предпоставен от тезата на касатора за извършване на счетоводната операция по отразяването на договора за цесия „при условията на редовно водено счетоводство“, което твърдение не съответства на разясненията на вещото лице в съдебното заседание на 01.07.2013г. относно действителната дата на която би могъл да е осчетоводен договорът.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването относно датата на налагането на запора произтича от обстоятелството, че въпросът за моментът, от който запорът е произвел действие се поставя за пръв път в настоящото производство. Довод, твърдение, че това е датата 13.11.2003г., когато били връчени запорните съобщения на акционерното дружество и „на длъжника“ е направен в касационната жалба и изложението, този въпрос въззивната инстанция не е изследвала, не се е произнасяла по него. Съществено във връзка с искането за допускане на обжалването по този въпрос е и, че датата, на която е връчено запорното съобщение на [фирма] е ирелевантна, тъй като последиците на разпоредбата на 346, ал.1 ГПК-отм., възпроизведени в чл.452,ал.1 действащия процесуален закон, настъпват при „извършени от длъжника“ разпореждания с вземането след запора, поради което датата на връчването на запорното съобщение на третото задължено лице няма никакво значение от гледна точка на тази хипотеза на закона; на длъжника не се връчва запорно съобщение /с него наложеният вече на длъжника запор се оповестява на третите лица, носители на вземане към този длъжник/. В хода на производството ответникът [фирма] не се е позовал на факта, че не му е бил връчен препис от постановлението за налагането на обезпечителни мерки, както изисква разпоредбата на чл.162,ал.2 ДПК –отм. /приложимият към датата на издаването на постановлението данъчен процесуален закон/ и че запорът спрямо него е наложен на дата, различна от 26.06.2002г. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл.168 ДПК-отм., който е препращал към разпоредбата на чл.345,ал.1 и чл.346,ал.1 от отменения граждански процесуален закон, не е включен в предмета на спора, по него въззивната инстанция не е излагала правни аргументи, следователно не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Поради отсъствие на общото основание, безпредметно е обсъждането на допълнителната предпоставка, формално и неаргументирано посочена от касатора с буквалното възпроизвеждане на текста на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
По искането на касатора Я. К. за допускане на касационното обжалване:
Първият поставен въпрос по приложението на чл.99,ал.4 ЗЗД и тълкуването й във вр. с чл.453,т.3 ГПК не е поставян за разглеждане в процеса и не е разрешен в обжалваното решението, поради което допускането на касационно обжалване по него е изключено. Такъв въпрос не осъществява изискванията, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да послужи като главна предпоставка за факултативния касационен контрол. Наред с това въпросът би бил релевантен в хипотеза, в която [фирма] като длъжник е извършил плащане на цесионера след получаването на запорното съобщение в качеството си на трето задължено лице по отношение на кредиторите на цедента „М. и месопреработка М.“, които са наложили запор върху вземането, т.е. поставянето му е формално и изцяло извън контекста на правната проблематика по спора.
Поради идентичността на поставения следващ въпрос с втория въпрос в изложението на [фирма], настоящият състав не излага самостоятелни съображения за неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по него, извън довода, че приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката. Бланкетното позоваване на селективния критерий на т.3 само по себе си е достатъчно за недопускане на обжалването.
Третият въпрос касае акцесорния иск, т.е. би бил релевантен за изхода на спора само при допуснато касационно обжалване по главния иск с правно основание чл.59 ЗЗД, която предпоставка в случая не е изпълнена. Същевременно и по отношение на него основаването на предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално и неаргументирано.
НАП не е депозирала искане за присъждане на разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 16 от 05.01.2016г. по в.гр.д.№ 3692/2015г. на САС, ГО, 12 състав в обжалваните от [фирма] и Я. К. части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: