2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 27.11. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 791/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Ц. срещу въззивното решение № 171 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1067/2008 г. на Софийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация Г. Н. Ц. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 251 ГПК, въззивният съд оставил без уважение молбата на Й. Н. Ц. за тълкуване на въззивното решение № 54 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 1067/2008 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 113 от 09.07.2008 г. по гр. д. № 297/2007 г. на Елинпелинския районен съд за осъждане на молителя да заплати държавна такса в размер на 694.48 лева за делбата и 440 лева по иск по чл. 12, ал. 2 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: допустимо ли е съдът без мотиви да откаже тълкуване на съдебен акт, който е явно неясен и неточен. Касаторът сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, недопустимо и нищожно, защото е в противоречие с указанията за формата и съдържанието на съдебните актове, дадени с Постановление № 2 от 30.11.1967 г. на Пленума на Върховния съд. Нарушен е раздел ІІ, т. 1 от Постановлението, защото мотивите на решението са изготвени шаблонно или по-скоро липсва мотив; решението е в противоречие с т. 3, защото липсва тълкуване, а /има/ излагане на обстоятелства. Видно от съдържанието на съдебния акт, не е налице тълкувателна форма и тълкуване по поставените въпроси.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че не се констатира с обжалвания съдебен акт да са нарушени изискванията за валидност и допустимост на въззивното решение, поради което тези основания за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не са налице.
От изложеното в молбата по чл. 251 ГПК става ясно, че молителят не е доволен от въззивното решение в частта, с която дължимата от него държавна такса по иска по чл. 12, ал. 2 ЗН е определена върху пълния предявен размер от 11 000 лева, а не съобразно с уважената част, която с въззивното решение е и намалена; че предвид различните оценки, дадени в двете инстанции, на делбения имот и на подобренията, той е поискал тълкуване върху коя база се дължи таксата от 4%; молителят счита също така, че са налице съществени противоречия между мотивите и диспозитива на въззивното решение, както и между присъденото с него и с решението на първата инстанция.
Не се установява решението, с което молбата за тълкуване е оставена без уважение, да противоречи на задължителната съдебна практика по въпроса за формата и съдържанието на съдебните актове, защото в мотивите е записано, че ясно изразената воля на съда е за потвърждаване на решението на районния съд в частта относно дължимите от молителя конкретно определени суми, съставляващи държавна такса за делбата и по исковете по сметки. Посочено е също, че искането за пререшаване на въпроса за дължимите държавни такси не би могло да бъде удовлетворено чрез тълкуване на въззивното решение. Затова като е счел, че съдебният акт не е неясен и не се нуждае от тълкуване, въззивният съд е оставил без уважение подадената молба.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но е и дали те са законосъобразни. В случая доводите в молбата за тълкуване съставляват оплаквания във връзка с правилността на въззивното решение, което е било предмет на касация, включително и в частта за разноските, но с определение № 597 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 545/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., не е допуснато разглеждане на касационната жалба по същество. Недопустимо е по реда на чл. 251 ГПК чрез тълкуване да се иска промяна на резултата от касационния контрол, който не е удовлетворителен за касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 171 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1067/20008 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: