3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 28.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 764 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],представлявана от М. Й. М. чрез пълномощник адв.И. Ц. срещу решение № 519 от 18.11.16г.,постановено по в.гр.дело № 698/14г.на Плевенския окръжен съд.С него е отменено решение № 990 от 30.06.16г.по гр.дело № 1002/16г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ ,предявен от същата страна против С.Х. С. от [населено място] за сумата 12 943.50 лв, представляваща липси на парични ценности,за периода от 4.03.14г.до 31.05.15г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 16.02.16г.до окончателното й изплащане.
В изложението към касационната жалба,като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд.Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата С.С. чрез пълномощник адв.Й. Х. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответницата С. С. е работила по трудово правоотношение при ЕТ”М. М.-М.”гр.П., първоначално на длъжност „фармацевт магистър”,а от 2.02.15г. – на длъжност „фармацевт магистър,ръководител аптека”.Трудовото правоотношение между страните било прекратено,считано от 1.06.15г.Прието е,че с оглед естеството на заеманата длъжност ответницата е била материално-отговорно лице,на което е било поверено събирането,съхранението,разходването и отчитането на парични средства в аптека”Я.”,находяща се в [населено място], [улица].За да отхвърли иска с правно основание чл.207 ал.1 КТ въззивният съд е намерил,че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на С. за вреди от липси в претендирания размер от 12 943.50 лв.Съдът е анализирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания,като е приел,че за процесния период от м.март 2014г.до 31.05.15г.не е правена никаква инвентаризация,при работодателя липсва първична счетоводна документация,не са открити счетоводни документи,носещи подписа на ответницата,от които да се прецени какви наличности от пари и активи са били заприходени по партидата на МОЛ,какво е несъответствието между показанията на касовия апарат и оборота на аптеката след приспадане на документираните разходи,за какъв период е извършено отчитането.Направен е извод,че при нередовно водено от търговеца счетоводство, не е доказано по категоричен начин,че е налице липса –щета с неустановен произход,както и нейния размер.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са цитирани решения на ВКС по различни казуси,без да е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика или да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съдържащите се в изложението съображения имат характер на оплаквания за неправилност на решението,които не могат да се обсъждат в настоящото производство.
Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение,че не е доказана липса,за да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответницата като МОЛ, не е основание за допускане до касация,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответница по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 519 от 18.11.16г.,постановено по в.гр.дело № 698/16г.на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „М. М. –М.”гр.П., [улица] да заплати на С. Х. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], /адрес/ сумата 1000 лв /хиляда/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.