О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
гр. София, 30.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №602/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. М. Ф. от [населено място] срещу решение №88/06.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1394/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №96/26.10.2011 по гр.д.№1135/ 2010 г. на СтЗОС , с което е уважен искът на П. Х. Д. от [населено място] с правно основание чл.422 ГПК като е признато съществуването на вземане в полза на ищеца срещу касатора Н. М. Ф., Ш. М. Ф.-М. и Н. М. М. в размер на 50 000 лева въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 1350 лева-възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което уважава иска на П. Х. Д. от [населено място] с правно основание чл.422 ГПК като е признато съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 50 000 лева въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите, съдът е приел, че между страните са били налице договорни правоотношения по договор за заем отпуснат от страна на ищеца на ответницата Ш. М. Ф.-М. като за част от заема-36 000 лева е издаден запис на заповед от 12.08.2009 г. от страна на последната. С процесното споразумение от 04.12.2009 г. в задължението по заема са встъпили Н. М. Ф. и Н. М. М.. В последствие е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т. 3 ГПК в полза на ищеца. Съдът е уважил иска по чл.422 ГПК срещу ответниците като е преценил на базата събраните гласни и писмени доказателства, че не се доказва изпълнението от страна на ответниците на задълженията им по договора за заем. Това е така, доколкото само по себе си държането на ценната книга от страна на длъжниците не доказва плащане по нея, при положение, че това не е отбелязано в самия запис на заповед, съгласно изискването на чл.492 ТЗ, още повече, че в самото споразумение е уговорено самото плащане на сумата по дълга да стане по банков път или пред нотариус. Отделно от това, съдът се позовава и на липсата на доказване факта на доброволното предаване на ценната книга от кредитора на длъжниците.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за това: дали се счита за погасено задължението обективирано в запис на заповед, при положение, че оригиналът на ценната книга е във фактическа власт на длъжника, както и има ли споразумението новиращ ефект.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая: първият от така формулираните два въпроса е обусловил произнасянето на съда по спора. Отговорът, който е застъпен в мотивите на обжалваното решение съд е напълно съвпадащ с този даден в задължителна практика на ВКС постановена по чл.290 ГПК – Р №88/07.06.2010 г по т.д.№765/09 на ВКС, Второ т.о., в което изрично се приема, че само по себе си държането на ценната книга от страна на длъжницика не доказва плащане по нея, при положение, че самият факт на плащането не е изрично отбелязан върху самия запис на заповед, съгласно изискването на чл.492 ТЗ. Въпросът за това, дали споразумението притежава новиращ характер не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като отговорът му не би повлиял изводите за дължимостта на сумата от ответниците по иска като длъжници по заемното правоотношение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Жалбоподателят следва да понесе, съгласно чл.78 ал.3 ГПК във връзка с чл. 81 ГПК разноските на ответника по жалбата пред настоящата инстанция в размер на 1350 лева-възнаграждение за адвокат, реалното заплащане на които се установява от представеното копие от касова бележка към издадената фактура.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №88/06.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1394/2011 г..
ОСЪЖДА Н. М. Ф. от [населено място] да заплати на П. Х. Д. от [населено място] разноските пред настоящата инстанция в размер на 1350 лева-възнаграждение за адвокат
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.