O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 01.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 735 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13 171 / 16.04.2009 година на „В” ЕООД гр. В., чрез адв. М. Н. АК Бургас срещу въззивно Решение Nо 318 от 16.03.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 2118/ 2008 година Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 2619 от 05.08.2008 година по гр.д. Nо 2996/ 2007 година на Варненския районен съд по уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 73 ал.1 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и недопустимо и неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
По делото е приложено изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което се поддържа основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК тъй като въпросът за съдържанието на задълженията на недобросъвестния владелец , установени с нормата на чл. 73 ал.1 ЗС на уредените два фактическите състави и по конкретно за тълкуването на „наемната цена” като граждански добив или пропусната полза е разрешен с обжалваното решение в смисъл различен от този по Решение Nо 151 / 10. 08. 2005 година на ОС В. Търново . Материално-правният въпрос за „пропуснатите ползи” като сигурно увеличение имуществото на собственика , с оглед на нормалното състояние на гражданския оборот също е разрешен обратно на даденото разрешение на ОС Бургас , потвърдено от ВКС с Решение Nо 23 от 27.01.2006 година по т.д. Nо 237/ 2005 година.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор с който ответната страна-И. Йонконски, Т. Г. и Ю. Ц. поддържат , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, а по същество релевираните доводи за незаконосъобразност са неоснователни.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба на „В” ЕООД гр. В. срещу въззивно решение Nо 318 от 16.03.2009 година , в частта , с която са уважени исковете на Ю. И. Ц. за сумата 501 лв. , обезщетение за ползата от която е лишена на основание чл. 73 ал.1 ЗС и на Т. И. Г. за сумата 501 лв. , обезщетение за ползата от която е лишена на основание чл. 73 ал.1 ЗС, е процесуално недопустима . С разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК изрично е посочено , че до касационно обжалване могат да бъдат допуснати само касационни жалби срещу въззивни решение с обжалваем интерес над 1000 лв.
С атакуваното въззивно решение са уважени с общо решение личните имуществени/ облигационни/ исковете на всяка една от ищците за сумата от по 501 лв./ петстотин и един ле. / , т.е. обжалваемият интерес по всеки от обжалваните искове на въззивното решение е под имуществената граница на закона, поради което и касационната жалба / макар и подадена общо срещу посоченото решение/ не може да бъде коментирана за наличието на основанията за допустимост на обжалването по отношение на уважените с въззивното решение искове на Ю. Ц. и Т. Г.
Касационната жалба срещу въззивното решение, в частта с която е уважен искът на И. Й. за сумата 2006.89 лв. е процесуално допустима както от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК , така и от гл.т. на наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
Визираните в чл. 280 ал. 1 т.2 и 3 ГПК критерии за селекция на касационните жалби, при наличието на които , последните могат да бъдат допуснати до разглеждане по същество от касационната инстанция ,не са налице.
При преценка на данните по делото и приложените съдебни решения , не може да бъде направен извод за противоречиво разрешавани от съставите на съдилищата и налагащи преразглеждане от ВКС за уеднаквяване практиката на съдилищата,както и за развитие на правото на поставените от касатора материално правни въпроси по делото – а именно: за съдържанието на задълженията на недобросъвестния владелец , установени с нормата на чл. 73 ал.1 ЗС от гл.т. на еднаквото тълкуването на понятията „граждански добив” и „пропусната полза” като сигурно увеличение имуществото на собственика , с оглед на нормалното състояние на гражданския оборот. По посочената съдебна практика се налага извод, че няма сходство на хипотезите за да се приеме , че е налице противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос. Разпоредбата на чл. 73 ал.1 ЗС урежда задълженията на недобросъвестния владелец на чужда вещ спрямо собственика на вещта при различни фактически състава, като корелативно на тези задължения се реализира правото на собственика. Квалификацията на „добива от недвижим имот” като наемна цена – граждански плод , респ. на „пропусната полза” като нереализирана наемна цена , която би могла да бъде получена от собственика , в различните хипотези са облигационни вземания срещу държателя или недобросъвестния владелец/ т.е. лице – несобственик осъществяващ фактическа власт на чуждия недвижим имот/ с генезис неправомерното от гл.т. на липса на правно основание за това , разместване на имуществени блага между две правни сфери. С оглед позицията на упражняващия фактическата власт на имота , съдилищата дават квалификацията от гл.т. на конкретна правна норма за защита на имущественото благо, която не е реализирано от собственика.във всеки един случай това зависи от конкретните факти , като от тяхната квалификация идва и разнообразието на съдебната практика от гл.т. на необходимостта в някой случаи „добив- като граждански плод” и/ или „пропусната полза „ да се изчисляват все на база на наемната цена на недвижимия имот без това означава противоречива съдебна практика ,нуждаеща се от обобщаване и уеднаквяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо 13 171 / 16.04.2009 година на „В” ЕООД гр. В.,заявена чрез адв. М. Н. АК Бургас срещу въззивно Решение Nо 318 от 16.03.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 2118/ 2008 година Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 2619 от 05.08.2008 година по гр.д. Nо 2996/ 2007 година на Варненския районен съд, В ЧАСТТА по уважения иск по чл. 73 ал.1 ЗС на И. Ц. Й. от гр. В..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. Nо 13 171/ 16.04.2009 година на „В” ЕООД гр. В., заявена чрез адв. М. Н. АК Бургас срещу въззивно Решение Nо 318 от 16.03.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 2118/ 2008 година Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 2619 от 05.08.2008 година по гр.д. Nо 2996/ 2007 година на Варненския районен съд, В ЧАСТТА по уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 73 ал.1 ЗС на Ю. И. Г. и на Т. И. Ц. ,като процесуално недопустими на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :