4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2906 по описа на ІІІ г.о. на ВКС за 2017 год., за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с §74 ЗИДГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 166 от 18.04.17г.по в.гр.дело № 145/17г.на Пазарджишкия окръжен съд.С него е отменено решение № 168 от 30.12.16г.по гр.дело № 217/16г.на Районен съд – Панагюрище и вместо него е постановено друго,с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от О. А. М..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Налице ли е реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност,когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности,както и когато в трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност,но са включени съществено нови по своята характеристика трудови функции; 2.Преценката за идентичност на трудовите функции следва да се извърши с оглед естеството на възложената работа или от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностните характеристики; 3.Кога работодателят има задължение да извърши подбор.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба О. М. чрез адв.Д. К. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР 07/29.02.16г.на кмета на [община],с която е прекратено трудовото правоотношение с О. А. М. от длъжността „главен специалист” в дирекция „Т.”,звено „Кадастър и регулация”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна. Прието е,че заеманата от ищеца длъжност не е престанала да съществува като единствена такава,тъй като тя включва трудови задължения,които са разпределени между оставащите на работа служители от звено”Кадастър и регулация”,чиито длъжности са сходни/главен експерт и младши експерт /.Направен е извод,че с оглед на това, за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор преди уволнението на ищеца съобразно критериите по чл.329 КТ.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поставените от касатора въпроси не са разрешени в противоречие,а в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 304 от 20.10.14г.по гр.дело № 304 от 20.10.14г.по гр.дело № 2344/14г.,постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че действително с разпоредбата на чл.329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават и това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Посочва се, че когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши и той е такъв при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности, като такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.
Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива длъжности е възможно сравнение. В тези случаи е възможно трансформирането на длъжност чрез закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование /може да се запази старото наименование/, но по трудови функции, като в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика, поради което не е налице основанието по чл280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Преценката на доказателствата,въз основа на която въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение,че различията в трудовите функции на длъжностите в звено „Кадастър и регулация”не са съществени ,което е наложило извод за задължителност на подбора,не е основание за допустимост на касационното обжалване,а би могла да доведе до необоснованост на решението,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради наличието на практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК,с която практиката на съдилищата е уеднаквена.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 166 от 18.04.17г., постановено по в гр.дело № 145/17г.на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на О. А. М.,с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.