О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
гр.София, 19.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1571 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. М., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 22.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5269/2017г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 10.10.2016г. по гр.д.№ 30206/2016г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Б. Д. М. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Летище София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Б. Д. М. срещу „Летище София“ ЕАД искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №652/20.10.2016 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание чл.328, ал.2 КТ, поради това, че са доказани предпоставките за уволнение на това основание: сключен е договор за възлагане на управление на ответното дружество, служителката заема ръководна длъжност и прекратяването е станало в предвидения от законодателя 9 месечен преклузивен срок. Доводът, че не е налице нов договор за управление, а само преназначаване, въззивният съд е намерил за неоснователен, позовавайки се на трайната съдебна практика, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Прието е за установено по делото сключването на нов по време договор за управление, както и че същият съдържа бизнес задачи. Въззивният съд е приел за неоснователен и доводът, че договорът не съдържа минималното количество изискуеми от закона реквизити. Изложени са съображения, че по същество това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят /изпълнителния директор/, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай, видно от доказателствата по делото, е налице такъв бизнес план. Прието е за неоснователно и наведеното основание за незаконосъобразно на уволнението, че заеманата длъжност не е ръководна. Посочено е, че съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В свои решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността „главен счетоводител“, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. Въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика на конкретната длъжност и включените в нея трудови задължения. Основните функции и задължения на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация“, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“ към “Летище София“ ЕАД, установени от приложената по делото длъжностна характеристика, са: „организира, координира и контролира дейността на отдел „Публична информация“; наблюдава и следи за спазването на технологичната и трудовата дисциплина; организира работния график на служителите в отдела и следи за неговото спазване, в ежедневната работа е подчинен на директор „Летищно осигуряване на полетите“, както и организационно изпълнява заповеди на изпълнителния директор. Прието е от въззивния съд, че при усложнената производствена структура на дружеството, ръководител информационно обслужване в предприятието, е служител от ръководството на предприятието. Посочено е също, че осъществява ръководството на трудовия процес в негово поделение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1 „необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328, ал.2 КТ“ ; 1.а“необходимо ли е в договора за управление да има поставена нова бизнес задача /план/, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ“; 1.б“може ли да се приеме, че бизнес задачата, приета от предходния управител, е бизнес-задача и за новия управител, при условие, че липсва изричното й приемане, след сключване на новия договор за управление“; 1в“към момента на упражняване на правото по чл.328, ал.2 КТ следва ли да е налице приетата от новия управител бизнес-програма и бизнес-задача“;1г“достатъчни ли са за упражняване правото по чл.328, ал.2 КТ наличието на годишни бизнес програми /втората хипотеза на чл.28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала/, или новоизбраният управител следва да предложи бизнес-план за целия срок на договора“.
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актове на КС или на СЕС или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. За да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание. Въззивният съд е приел, че същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Във въззивното решение е прието за установено по делото сключването на нов по време договор за управление, както и че същият съдържа бизнес задачи. Въззивният съд е приел, също, че в конкретния случай е налице и бизнес план. При така изложените съображения във въззивното решение, неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с приложените решения на ВКС по поставените въпроси 1, 1а и 1в. Третият от поставените въпроси предпоставя в себе си, че: липсва изрично приемане на бизнес задачата, приета от предходния управител, от новия управител, след сключване на новия договор за управление. Така обусловен въпрос не е разрешен във въззивното решение, нито по делото е установено така поставеното условие във формулирания от касатора въпрос. Последният от поставените от касатора въпроси също не отговаря на изискванията за общо основание, тъй като не е разрешен в обжалваното решение, а и не е бил поставен за разрешаване по делото. Отделно от това, в чл.9 от договор за овластяване и възлагане на управлението на „Летища София“ ЕАД вх.№100-Д-118/21.07.2016г., приет по делото неоспорен, е предвидено, че изп.директор организира изпълнението на приетата от Съвета на директорите бизнес-програма на дружеството за целия срок на действие на договора и конкретно за всяка година, и достигане на утвърдените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията конкретни икономически показатели на бизнес-задачата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи също, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 2“какви са обективните критерии, по които се преценява дали една длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.3 ДР КТ“; 3“кои функции на уволнения служител по длъжностна характеристика следва да бъдат преценявани, за да се приеме, че същия принадлежи към ръководството на предприятието“; 4“следва ли служителят, който е уволнен на основание чл.328, ал.2 КТ, да ръководи такова звено, от което зависят резултатите на приетата бизнес-програма или стопанските резултати на предприятието в цялост, или е достатъчно служителят да е на ръководна длъжност, без значение какво звено ръководи“.
По отношение на първите два от поставените въпроси неоснователно се сочи от касатора, че въззивното решение е в противоречие с приложените решения на ВКС. По първия от въпросите въззивният съд в съответствие с приложената съдебна практика е приел, че съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и че в свои решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността главен счетоводител, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. По втория въпрос въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика на конкретната длъжност и включените в нея основни трудови функции и задължение на длъжността, което разрешение също е в съответствие с приложените от касатора решения на ВКС.
Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който от съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието /както е прието в приложеното от касатора решение №178 от 07.11.2016г. по гр.д.№1838/2016г. на ВКС, ІІІг.о./, осъществяваните дейности от ръководеното от служителя структурно звено да се отразяват на основната дейност на работодателя /както е прието в приложеното от касатора решение №123 от 13.09.2016г. по гр.д.№117/2016г. на ВКС, ІVг.о./, да липсва опосреденост от множество други служители /освен преките ръководители – директорите на поделението и неговите заместници в разглеждания там случай на уволнен ръководител на отдел в поделение/, стоящи в организационно-йерархическата структура между длъжността на служителя и управителя на дружеството-работодател / както е прието в приложеното от касатора решение №249 от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г. на ВКС, ІVг.о./, да не осъществява ръководството само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на предприятието /както е прието в приложеното решение №198 от 19.12.2016г. по гр.д.№601/2016г. на ВКС, ІІІг.о. по отношение на длъжността началник-смяна на цех/. Въззивният съд е взел предвид основните трудови функции на длъжността на служителката по длъжностна характеристика като ръководител на отдел в дирекция на работодателя; липсата на опосреденост от други служители /освен прекия ръководител – директора на дирекцията/, стоящи в организационно-йерархическата структура между длъжността и управителя на дружеството-работодател, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е в противоречие с приложените решения на ВКС №178/2016г. и №249/2013г. Не е налице и соченото противоречие с решение №198/2016г., тъй като даденото с него разрешение се отнася до случаи на осъществяване ръководството само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на предприятието, какъвто не е прието за установено по отношение на заеманата длъжност от ищцата по настоящото дело. В случая началник отдел „Информационен“ не осъществява част от ръководството на трудовия процес на отдела, поради което неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с посоченото касационно решение. Последният от поставените от касатора въпроси от тази група, не е разрешен от въззивния съд и не е бил поставен за разрешаване по делото, поради което неоснователно се сочи и противоречие с приложеното от касатора решение №123.
Касаторът сочи, че с въззивното решение са разрешени следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1“при еднолични акционерни дружества, представляващи изключителна държавна или общинска собственост, кой е същинският договор за управление – този, сключен с принципала или договорът, сключен след това със Съвета на директорите“; 2“може ли да се приеме само на основание разпоредбата на чл.26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, че при продължаване срока на договора за управление от принципала с анекс, третиращ само срока, без в него да са включени каквито и да било други клаузи, става въпрос за нов договор за управление“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по приложението на чл.328, ал.2 КТ, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение №259 от 20.12.2017г. по гр.д. №1235/2017г. на ВКС, ІVг.о. В създадената по приложението на нормата на чл.328, ал.2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5269/2017г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: