3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София,24.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1726 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 378 от 05.07.2011 година по гр.д. № 183/2011 година на Добрички окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Т. Х. Т. от [населено място] против М. на о, [населено място] за предаване владението на 262 броя стандартни талпи от чамов материал с размери 400х20х5 и са отхвърлени обективно съединени насрещни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 6426 лева, съставляващи обезщетение за заемане без основание на склад на МНО от имущество на ищеца Т. Т. и за сумата 8432,30 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че на 24.05.1999 г. ищецът, към този момент заместник командир на военно поделение 28770, в качеството си на частно лице, със съгласие на командира на поделението е оставил на съхранение в склад на МО на РБ в [населено място] 262 броя стандартни талпи от чамов материал при уговорка дървеният материал да се пази до изсъхването му. През 2000 година ищецът е бил освободен от военна служба поради пенсиониране. С молба от 02.12.2004 г. ищецът е поискал от ответника да върне дървеният материал, което не е било сторено – с акт от 09.09.2003 г. ответникът е заприходил трупите като имущество на поделението. Прието е, че процесният дървен материал е собственост на ищеца, оставен на съхранение при ответника по договор за влог, развален с едностранно изявление от 02.12.2004 г., след което държан от ответника без основание, поради което ревандикационната претенция е уважена като основателна. Прието е, че в периода от 1999 г. до 02.12.2004 г. имуществото на ищеца е заемало склада на ответника по безвъзмезден договор за влог, поради което насрещният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, съответно – като неоснователна е отхвърлена и обусловената претенция по чл. 86 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Добрички окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени насрещните искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е постъпила от М. на о на Република България. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: необходимо ли е да се изследва причинната връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца по претенция за неоснователно обогатяване, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 1 от 1979 г. Изложени са и твърдения за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК, даващи основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Х. Т. от [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос необходимо ли е да се изследва причинната връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца по претенция за неоснователно обогатяване не е обуславящ изхода на спора. За да отхвърли предявеният насрещен иск съдът е приел, че касаторът МО на РБ не е бил лишен от ползване на имота си поради това, че ищецът го ползва без основание, тъй като заемането на склада е въз основа на безвъзмезден договор за влог; че не е налице неоснователно разместване на блага в правната сфера на страните по делото, тъй като възникналото правоотношение е въз основа на договор по чл. 250 ЗЗД – въпросът за причинна връзка между обогатяване на ответника по насрещния иск и обедняване на ищеца няма отношение към формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на претенцията по чл. 59 ЗЗД, съответно не е налице и твърдяното противоречие с ППВС № 1 от 1979 г.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Касаторът не сочи въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, по който да е налице противоречива съдебна практика или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въведените в изложението оплаквания за допуснати пороци на решението (нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доказателствата в тяхната цялост и необоснованост) съставляват касационни оплаквания, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378 от 05.07.2011 година по гр.д. № 183/2011 година на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: