О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4521/2013 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 2272/17.10.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 3808/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3220 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 30/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено определението, с което е даден ход по съществото на спора и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което иска касирането му, а допускането на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 30/2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е образувано по предявен от [община] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 14.01.2003 г. Договор за продажба на 85 дяла, представляващи 100 % от общия брой дялове на [фирма] между [община] и [фирма] в частта, в която е извършена продажба на дяловете, съответстващи на балансовата стойност на Аптека № 8, находяща се в кв. С. с идентификатор № 04279.629.107.1 по Кадастралната карта на Б.. Ответник по иска е [фирма], на който приобретателят на дяловете Наведени са твърдения, че към подписването на договора за приватизационна продажба на дяловете от капитала на [фирма], аптеката не е била част от имуществото на приватизиращото дружество. С определение № 3220 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 30/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес. Софийски апелативен съд потвърдил първоинстанционният акт с определението, предмет на настоящото производство по съображения, че правният интерес от прогласяване на частичната нищожност на сделката се свежда единствено с претендираните от Общината права на собственост върху аптеката. Доколкото обаче, атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на дружествени дялове, а не прехвърляне на имущество на приватизиращото се дружество, то същата няма за последица преминаване на право на собственост на имуществото на дружеството върху приобретателя на дружествените дялове. Тоест, валидността на сделката за продажба на дружествените дялове не би оказала никакво въздействие върху собствеността на процесния недвижим имот. Независимо от собственика на капиталa, титуляр на правото на собственост остава дружеството, в който капитал имотът е апортиран.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си жалбоподателят е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулирал следните правни въпроси: 1./ Налице ли е правен интерес за Общината от предявяване на иска по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД от обявяване частичната нищожност на приватизационен договор за продажба на търговско дружество с едноличен собственик на капитала [община]; 2./ Допустим ли е искът за обявяване нищожност на сключен приватизационен договор, по който страна е [община], когато атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на дружествени дялове от еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто собственик на капитала е общината и 3./ Налице ли е правен интерес от предявяване на иска, когато при уважаването му би настъпила правна промяна и имотът би се върнал в собственост на [община].
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият и вторият от формулираните въпроси се отнасят до допустимостта на иска за обявяване нищожност на сключен приватизационен договор, по който страна е [община], когато атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на дружествени дялове от еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто собственик е общината. За да се допусне до касационно обжалване, следва да са налице кумулативно две предпоставки – въпросът да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на въззивния съд, както и да е налице посочената от жалбоподателя хипотеза по чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросът за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на договор за продажба на дружествени дялове е общо зададен, доколкото правният интерес се преценява всякога конкретно въз основа на въведените с исковата молба твърдения и търсената с този иск защита. В конкретният случай съдът не е отрекъл въобще правният интерес от воденето му, но е посочил, че с уважаването му ищецът няма да постигне целените правни последици. Въззивният съд при разрешаването на поставения процесуален въпрос се е съобразил изцяло с последователната съдебна практика, включително и задължителната такава, обективирана в Решение № 127 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 725/2010 г., I т. о., ТК, според която с продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното дружество не се прехвърля правото на собственост върху реално определен недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество. Наличието на практика по посочените въпроси изключва соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Последният от въпросите налице ли е правен интерес от предявяване на иска, когато при уважаването му би настъпила правна промяна и имотът би се върнал в собственост на [община] не би могъл да има значение за делото при направен противен извод с определението за последиците при уважаване на иска, което налага извода, че същият не покрива основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2272 от 17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3808/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: