ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 902
София, 28.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 1067 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № VI-102 от 10.11.2016 г по гр.дело № 1507/2016 г на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1200/18.7.2016 г по гр.дело № 1233/16 г на Бургаски районен съд.С първоинстанционното решение Бургаски районен съд, 32-ри граждански състав е осъдил [фирма] да заплати на А. П. Щ. сумата 6963, 94 лв, представляваща дължимо възнаграждение за месец декември 2013 г, по договор за възлагане на управление от 29.10.2009 г, предявено като част от общо вземане в размер на 97 355, 97 лв на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и сумата 1535, 13 лв мораторна лихва върху присъдената главница за времето от 31.12.13 г до 1.3.2016 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Иска се допускането му до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК , респ.отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски, сторени в настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба А. П. Щ. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендира разноски.
С обжалваното въззивно решение е прието, че между страните е бил сключен договор за възлагане на управление от 29.10.2009 г, по силата на който ответното дружество [фирма] е възложило на А. П. Щ. да го управлява и представлява, като извършва всички необходими действия, в съответствие с действащата нормативна уредба и дружествения договор.Съгласно раздел 5 т.1 от договора месечното възнаграждение на управителя е в размер на 5 средни месечни брутни заплати в дружеството.Договорът за управление е прекратен на 6.4.2015 г.Сумата по ведомост, която е следвало да бъде заплатена на ищеца за м.декември 2013 г е 6963, 94 лв.В този смисъл е и отбелязването направено в представената по делото служебна бележка, издадена от новия управител на дружеството.От същата се установява, че на ищеца е начислено но незаплатено възнаграждение по договора за управление в размер на 97 355, 97 лв.Ответното дружество не е установило в процеса, че е заплатило на бившия управител възнаграждение за месец декември 2013 г, поради което предявеният главен иск, както и обусловеният от него иск за мораторна лихва за забава са уважени изцяло.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е формулиран следният процесуалноправен въпрос : представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила приемането като доказателство по делото на документ, който с решението по същество съдът е обявил, че не следва да вземе предвид и цени, тъй като представянето му е след изтичане на срока по чл.266 ГПК с който настъпва процесуалната преклузия.
По така поставения въпрос, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното :
Пред въззивната инстанция ответното дружество е представило договор за цесия от 3.12.2014 г, видно от който ищецът е цедирал на дружество [фирма] вземане в размер на 24 734, 72 лв, произхождащо от неизплатени месечни възнаграждения по договор за възлагане на управление за времето от м.октомври 2013 г до м.ноември 2014 г.С уведомление от 5.12.2014 г до „Б.“, А. Щ. е уведомил дружеството за извършената цесия.С отговора на исковата молба, постъпил в съда на 22.4.2016 г, ответникът не е представил посочените доказателства, с които е разполагал, нито е направил изявление за недължимост на вземането предвид извършената цесия.Мотивите на и въззивният съд са в съответствие с процесуалния закон.Възражението за недължимост на вземането предвид извършената цесия, както и представените относно него доказателства са преклудирани, поради което не следва да се вземат предвид от съда и да бъдат ценени, независимо дали съдът ще ги приема за такива към момента на представянети им или с решението си по съществото на спора..Въззивнияат съд е процедирал в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г, съгласно което и по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр.чл. 131 ал.2 т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.По силата на концентрационното начало, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.Да се допусне противното би означавало да се обезмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор.Същото се отнася и до доказателствата, отнасящи се към преклудираните възражения.
Предвид изложеното не е налице соченото от касатора основание за допускане на решението до касационен контрол.
Липсват доказателства за сторени от ответника разноски в настоящото производство, поради което макар и да са поискани няма основание да бъдат присъждани.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-102 от 10.11.2016 г по гр.дело № 1507/2016 г на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.