О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 13.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 132 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Х. Д. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. А, против въззивното решение № 432 от 7 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 746 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 2* от 18 май 2009 г., постановено по гр.д. № 142 по описа на районния съд в гр. Б. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото в определението си по предварителния доклад районният съд не е посочил изрично и изчерпателно наличието на какви факти и на кои обстоятелства следва да докаже касаторката; при провеждане на първото заседание по делото съдът не поставил въпроси за изясняване на факти по делото, нито приканил касаторката да конкретизира твърденията си, а само взел становище по представените писмени доказателства и по направените доказателствени искания; докладът в случая има формален характер и не отговаря на изискванията на процесуалния закон; въззивният съд не извършил проверка по чл. 269 ГПК. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото изобщо. В изключително подробното изложение на обстоятелствата по спора и на действията на съда липсват формулирани правни въпроси.
Ответникът Ю. университет “Н”, представляван от ректора И. М. , чрез юрисконсулт В. Л. , в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и за правилността му.
В допълнителна касационна жалба касаторката сочи, че по отношение на председателя на съдебния състав, постановил атакуваното решение, е налице конфликт на интереси, защото председателят на състава има договор с ответника, по силата на който работи на длъжност хоноруван преподавател по административно право и процес; по друго дело заради това обстоятелство председателят на съдебния състав е направила отвод; по посочените основания атакуваното решение е нищожно.
В отговор на това допълнение ответникът сочи, че соченото обстоятелство не води до забрана за участие в процеса по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е доказано и съответства на правното; утвърждаването на длъжностните щатни разписания е в правомощията на ректора; бройките за длъжността “инспектор учебна заетост” са намалени на една и работодателят е осъществил задължителния в случая подбор по правилата на чл. 329 ал. 1 КТ; подборът правилно е бил извършен само в рамките на факултета, защото той е структурно обособено звено и има самостоятелно щатно разписание.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторката не поставя правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по допуснатите от съда процесуални нарушения всъщност представляват по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Дори да се приеме, че касаторката поставя проблема с приложението на чл. 146 ГПК като нов правен институт, отговорът на подобен въпрос не може да бъде сторен изобщо, а в контекста на конкретни твърдения за това, че липсата на указание е попречила за установяването на конкретни обстоятелства. Липсата на поставен материалноправен или поцесуалноправен проблем препятства възможността касационният съд да извърши дори конкретизация и уточнение, ако това се налага, поради което не са налице основанията за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, тъй като липсва въпрос, на който да се даде отговор в процедурата по чл. 290 ГПК.
Неоснователно се твърди от касаторката, че атакуваното решение е нищожно, тъй като председателстващата състава се намирала в състояние на конфликт на интереси поради обвързаността й с ответника. На първо място, нищожно е всяко съдебно решение, което не може да бъде припознато като валиден съдебен акт, защото липсва надлежно волеизявление – такова липсва в случай, че решението е постановено от незаконен състав, постановено е извън пределите на правораздавателната власт на съответния съд, не е постановено в писмена форма, не е подписано от съдебния състав или е толкова неразбираемо, че смисълът му не би могъл да се изведе дори чрез тълкуване. В разглеждания случай касаторката не навежда подобни доводи. Ако касаторката всъщност сочи разпоредбата на чл. 22 ал. 1 т. 1 ГПК, която определя основание за отвод на съдията, когато е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение, то сключеният между председателя на съдебния състав и ответника договор не ги поставя в позицията на субекти на спорното правоотношение, нито пък правоотношението помежду им е по някакъв начин свързано със спорното. Ако се сочи наличието на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, то касаторката не сочи кои точно обстоятелства пораждат основателно съмнение в безпристрастността на председателстващата състава. В случай, че в този смисъл е сторено твърдението, че председателят на съдебния състав при аналогична хипотеза се е отстранил от процеса по друго исково производство, то твърдението е останало без доказване от страна на касаторката. Освен това посоченото основание е такова за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което отново е касационно основание по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Ето защо касационният съд не може да приеме, че е налице основание за допускане на касационния контрол с оглед вероятността атакуваното решение да е нищожно.
Ответникът не прави искане за заплащане на разноски за касационното производство, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 432 от 7 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 746 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: