1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
гр.София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3339/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 136 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 19/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 699/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против П. И. Т. искове, квалифицирани по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД и по чл.108 ЗС, за установяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 798/ 1993 г. на нотариус при РС Дупница, с който И. А. Т. и Н. И. Т. продават на П. И. Т. сутеренен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, ведно с таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се състои от хол, кухня – трапезария и баня – тоалетна, построени в парцел *****-**** кв.** по плана на [населено място], както и за осъждане на ответника да предаде този имот на ищцата.
Жалбоподателката повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС) правни въпроси: валидна ли е сделка за покупко-продажба на части от жилищна сграда, за която няма издаден одобрен архитектурен проект съгласно чл.62 ал.1 З. (отм.), съответно инвестиционен проект по чл.202 ЗУТ и може ли купувачът да придобие собствеността въз основа на такава сделка; длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за приложението на императивната материалноправна разпоредба на чл.62 ал.1 З. (отм.) и ако констатира нарушаването й при продажба на част от сграда да обяви сделката за нищожна; може ли да бъде обект на транслативни сделки или да бъде придобито по давност подпокривно пространство (таван) докато не бъде променено предназначението му. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (тълкувателни решения по гр.д.№ 3/ 2014 г., № 1/ 2013 г. и № 34/ 1983 г.). Освен това жалбоподателката моли касационното обжалване да бъде допуснато поради очевидната неправилност на обжалваното решение, тъй като с него е призната за валидна сделка, която противоречи на закона и с която се прехвърля несамостоятелна част от сграда без одобрен инвестиционен проект, с което се нарушава установения в държавата правен ред.
Ответната страна П. Т. оспорва жалбата. Счита, че тълкувателните решения, на които ищцата се позовава, са неотносими към конкретния спор, тъй като предмет на атакуваната сделка не е обща част, а самостоятелен обект в таванския етаж. Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответникът са наследници по закон с равни права на И. и Н. Т.. Наследодателите приживе придобили собствеността върху жилищна постройка в парцел **-**** в кв.*** по плана на [населено място], която впоследствие пристроили с 40 кв.м. По одобрен архитектурен проект пристройката трябвало да се състои от дневна, трапезария, кухненски бокс, антре, баня – тоалетна и стълбище на един етаж. Фактически в изградената пристройка е обособен и тавански етаж, който има самостоятелен вход и се състои от коридор, баня-тоалетна, трапезария с кухня-бокс и дневна. Този етаж отговаря на изискванията на действалите към момента на пристрояването правила и норми за самостоятелно жилище. Понастоящем той е със светла височина по-малка от изискуемата, но това се дължи на довършителни работи, като към момента на пристрояването светлата височина е отговаряла на нормативните изисквания. Основната постройка е строена без строителни книжа, а при пристрояването в отклонение от одобрените проекти в таванския етаж е обособено самостоятелно жилище, но съгласно удостоверение на компетентните власти, строежът е търпим. На 07.06.1993 г. И. и Н. Т. продали на сина си П. Т. сутеренен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, ведно с таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се състои от хол, кухня – трапезария и баня – тоалетна. На същата дата те продали на дъщеря си Т. Х. първия жилищен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, последният състоящ се от две стаи, ведно с първия жилищен етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който жилищен етаж се състои от хол, кухня – трапезария и баня – тоалетна, ведно с мазето от сутерена на пристройката. От 2001 г. ответникът Т. живее в жилището на таванския етаж в пристроената част, а таванът над старата част не се ползва за жилищни нужди. Същият ползва и сутерена в основната сграда, а ищцата ползва първия етаж и едно мазе. При тези фактически установявания съдът приел от правна страна, че договорът от 07.06.1993 г. не е нищожен поради фактическа невъзможност на предмета, тъй като таванското жилище обективно е съществувало като такова към момента на продажбата. Не е налице и правна невъзможност на предмета на договора, тъй като липсата на одобрен инвестиционен проект за жилището само отлага вещно-транслативния ефект на договора, но не обуславя неговата нищожност. Строителните правила и норми към момента на пристрояването са допускали преустройство на тавански етаж от жилищна сграда в самостоятелно жилище, спазени са били изискванията за светла височина и затова предметът на оспорената сделка е бил напълно възможен. Затова искът за прогласяване на договора за нищожен е счетен за неоснователен, а от тук е изведена неоснователност и на предявения ревандикационен иск, който се основава на твърдения, че владените от ответника обекти нямат самостоятелен характер и са принадлежност към жилището на ищцата.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, материалноправният въпрос може ли да бъде обект на транслативни сделки или да бъде придобито по давност подпокривно пространство (таван) докато не бъде променено предназначението му, не обуславя обжалваното решение. От фактическа страна съдът е установил, че предмет на прехвърлителната сделка, която ищцата оспорва като нищожна, е самостоятелно жилище. Макар за него да няма одобрен инвестиционен проект, то съответства на строителните правила и норми и съставлява отделен обект, а не подпокривно пространство. Затова въпросът може ли да бъде обект на транслативни сделки такова пространство не е разрешаван от въззивния съд и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите въпроси обуславят обжалваното решение, но те са разрешени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Както е посочено в Тълкувателно решение № 3/ 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3/ 2014 г., ОСГК, фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне, а правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка (нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта). Когато предмет на прехвърляне е реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие, коя част се прехвърля. Неспазването на разпоредбата на чл.62 З. (отм.) или на действащата норма на чл.202 ЗУТ няма за последица нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Желаното правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост. Същото е прието от въззивния съд в обжалваното решение, поради което по поставения материалноправен въпрос за валидността на сделката то не противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд.
Няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и изхождайки от мотивите на самото решение. В случая жалбоподателката не формулира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК различни доводи за очевидна неправилност на решението, а единствено преповтаря правните въпроси, които счита за разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. След като по обуславящите въпроси такова противоречие не бе констатирано, а бе констатирано съответствие, то не може да има очевидна неправилност на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 136 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 19/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: