3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 04.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1397/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 2673/2007 год..
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Б. С. от [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 9552/2005 г. е осъдил [фирма] да заплати на Б. С. сумата общо 2249.76 лв., на основание чл. 215 КТ, за неизплатени суми за командировки и да заплати сумата общо 542.53 лв., на основание чл. 128 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение, както и суми за разноски и суми за държавна такса. Софийският градски съд, с въззивно решение от 12. 4. 2010 г. по гр. д. № 2673/2007 г. е отменил частично решението на районния съд и отхвърлил иска на С. за обезщетение за командироване над сумата 597.08 лв. до присъдения размер 2249.76 лв., като погасен чрез прихващане. С решението е оставено в сила първоинстанционното решение в останалите му осъдителни части.
Касационната жалба на [фирма] се отнася за уважаване на иска по чл. 215 КТ – обезщетение за командировки, в размер на сумата 597.08 лв. и за отхвърляне на възражението му за прихващане със сумата 845 евро – стойността на неправомерно изразходвано гориво от С..
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса каква е доказателствената стойност на касовите ордери, а произнасянето му относно съобразяването на фактически обстоятелства, предхождащи датата на възникване на конкретно правоотношение, е произнасяне по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване по така посочените въпроси, е неоснователно.
Представените решения на състави на касационния съд относно доказателствената стойност на записванията в счетоводните книги не представляват задължителна съдебна практика, съдържаща се в тълкувателните решения, която има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези становища на други съдилища не касаят и поставения от жалбоподателя въпрос – за оценката на доказателствената стойност на представените касови ордери. Въззивният съд е определил тези ордери като разписки за получени от С. суми, тъй-като съдържат неговия подпис, но наред с това е изложил аргументирани съображения, че те не удостоверяват плащане по задължението на работодателя за командировки по чл. 215 КТ. Съдът е посочил, че между плащанията по ордерите и командировачните заповеди има съществено разминаване в сумите, не е налице писмено удостоверяване за връзка и препращане между документите, поради което не може да се счита, че дължимото от работодателя плащане за командировките на ищеца е било изпълнено чрез трите касови ордери. Изцяло доказателствени съображения са мотивирали извода на решаващия съд и по въпроса за претендираното от работодателя възражение за прихващане със сумата 845 евро, дължима от С. поради неотчетено гориво. Съдът е приел, че С. не може да носи отгговорност на това основание, тъй-като не е бил запознат с вътрешните правила относно зареждането с гориво и отчитането на курсовете след приключване на командировките. При това положение, поставеният от жалбоподателя въпрос за оценката на обстоятелства, относими към спора и възникнали преди конкретно договорно правоотношение, е хипотетичен и няма определящо значение за спора. Въззивният съд е посочил, че в един по-ранен момент – май 2005 г., преди сключване на трудовия договор, С. е бил запознат с правилата за зареждане и отчитане с гориво, но този факт е преценен като неотносим, тъй-като няма връзка с трудовото правоотношение, както и, че с правилата за отчитане на гориво С. е бил допълнително запознат след приключване на командировките му през септември 2005 г.. Или, в случая, искането за допускане на касация има предвид не произнасяне на съда по конкретни прави въпроси, а механизма и правилността на формиране на доказателствените изводи на въззивния съд. Тези обстоятелства – обосноваността на решаващите съдебни изводи, обаче, могат да бъдат преценявани при проверка на правилността на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК, при вече допусната касация, но не са законно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 4. 2010 г. по гр. д. № 2673/2007 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: