2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2512 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Родопи еко проджектс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Р. Б. и Е. М., чрез адв. А. А., против решение № 100 от 20 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 28/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 169 по гр.д. № 64/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] за осъждане на „Горубсо-Златоград“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори Р. Б. и Е. М., да заплатят на С. Р. Х., с адрес в [населено място], сумата от 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота и възможност за слухопротезиране“, ведно със законната лихва от 26.11.2015 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Като основен спор в производството се сочи наличието на предпоставка за прогласяване на частичната нищожност на решението на ТЕЛК С. от 26.11.2015 г. поради нелегитимен състав на комисията – в него не е участвал лекар специалист по „професионални болести“. Макар въззивният съд да е коментирал нищожността на решението като цяло, не е взел под внимание конкретното твърдение за частична нищожност на решението за определяне наличието на професионалното заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“. Достигнат е неправилният извод, че е атакувана материалната законосъобразност, а не валидността на административния акт. Противно на доказателствата по делото е прието, че дружеството касатор, правоприемник на „Горубсо-З.“ ЕАД, е участвало в административното производство по издаване на експертното решение, като така съдът е излязъл извън своя доклад по делото и извън разпределената доказателствена тежест. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се излагат доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, и се заявява, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът С. Р. Х., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. А., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд взема предвид следните факти: ищецът е работил в ответното дружество като надземен бункерист и подземен рогошар в периода 12.07.1974 г.-08.04.1987 г.; вредоносните фактори на работната среда са доведи до развитие на професионално заболяване, констатирано с експертно решение на ТЕЛК през 2015 г., постановено след отмяна от НЕЛК на експертно решение от 2014 г. и връщане за ново освидетелстване. По спора относно валидността на експертното решение поради незаконен състав на комисията – твърдението е, че същият бил некомпетентен по определяне професионалния характер на заболяването, се подчертава, че с решенията на органите на експертизата по работоспособността се установява наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, като съдът следва да зачете решението на здравния орган, притежаващ изключителна компетентност за признаване на професионалната болест, и по исков ред е недопустимо доказването на професионалния характер на заболяването, ако липсва експертно решение на съответния орган на медицинската експертиза. Съобразено е правилото на чл. 17, ал. 2 ГПК – съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В тази връзка е прието, че в случая направеното възражение за нищожност на експертното решение на ТЕЛК по същество представлява оспорване на материалната законосъобразност, а не на валидността на административния акт; наличието на професионално заболяване е обективен юридически факт, който или съществува, или не, поради което с направеното възражение по същество се иска произнасяне от съда по наличието на заболяване и връзката му с осъществяваната от ищеца работа при дружеството, а поддържаният от работодателя порок на оспорения административен акт е могъл да бъде заявен по пътя на обжалването му пред НЕЛК. Такъв порок е отречено да води до нищожност, защото при евентуално обжалване дори и НЕЛК да констатира, че в състава на ТЕЛК не фигурира съответен специалист по професионални болести, пак се дължи произнасяне по същество за наличието на професионално заболяване; участието на специалист по професионални болести обезпечава експертната преценка по наличието на причинно-следствена връзка между работата и заболяването, а не констатацията за наличие или липса на заболяване. Заключено е, че след като работодателят не е обжалвал решението на ТЕЛК, възражението следва да бъде преценено като процесуално недопустимо. Извод за противното е отречено да може да се черпи от практиката на ВАС, доколкото експертните решения на НЕЛК подлежат на обжалване по съдебен ред, в който съдът има контролно-отменителни правомощия, и съдебният акт не може да замести произнасянето на административния орган, защото не е орган на медицинската експертиза; произнасянето на НЕЛК е по същество, и то може и следва да замести произнасянето на ТЕЛК. Възприето е, че дори в състава на ТЕЛК да не фигурира лекар със специалност професионални болести, това обстоятелство само по себе си не опорочава административния акт до степен на нищожност. Съдът сочи, че в случая се оспорва притежаваната от един от членовете на ТЕЛК професионална специалност, но няма доказателства за специалността на останалите членове на комисията, като тежестта е на оспорващата страна, и въпросът за притежаваните от членовете на състава на ТЕЛК професионални специалности е останал неизяснен. Изложени са мотиви за обоснованост на размера на присъденото обезщетение.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Заявените с касационната жалба и изложението към нея твърдения не покриват изискването на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд да се сезира с правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен съответният въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС заключава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай, извън формално посоченото допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без допълнителна обосновка, касаторът не е формулирал правни въпроси по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че то следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съдът се е произнесъл в противоречие с процесуални норми на ГПК и решението му е очевидно неправилно. За да обоснове твърденията си, касаторът сочи, че въззивният съд в мотивите си обсъждал фактическа обстановка, която не е заявявана от нито една от двете страни по делото, не е намирала място при разпределянето на доказателствената тежест; макар съдът правилно да е определил спора по делото относно валидността на съдебния акт, е отказал да се произнесе по отношение на частичната невалидност на процесното експертно решение на ТЕЛК и неправилно е приел, че въззивната жалба е насочена срещу материалната му законосъобразност; в противоречие с доказателствата по делото било прието, че касаторът е бил страна в производството по издаване на експертното решение, и неоснователно се игнорирала категоричната и едностранна съдебна практика на ВАС, че незаконност в състава на ТЕЛК и НЕЛК обуславя нищожност на издадените от тях експертни решения. Както е разяснено в соченото ТР, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК, каквито подробно са разяснени както в жалбата, така и в изложението към нея. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290, ал. 1 ГПК. Така в случая не са поставени правни въпроси за това в кои случаи незаконния състав на органа по медицинската експертиза обуславя нищожност на експертното решение, въпроси по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, и пр. Липсата на правен въпрос, по който да бъде извършена преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, препятства допускането на касационното обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Не се обосновават хипотезите, предполагащи тази квалифицирана форма на неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Макар формално касаторът да твърди, че са нарушени процесуални норми, извод за очевидна неправилност в случая не би могъл да се формира пряко от мотивите на съдебния акт, без да се подложат на преценка доказателствата по спора и осъществените от съда и страните процесуални действия, каквото правомощие за съда липсва в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени по договор за правна защита и съдействие разноски от 400 лева за касационното производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 20 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 28/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА „Родопи еко проджектс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Р. Х., с адрес вгр. София, [улица], сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: