О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
София, 15.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 925/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място] срещу Решение № 3 от 04.01. 2016 г. по гр.д. №4526/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено в обжалваната от ответника част Решение № 5272 от 17.07.2015 г. по гр.д. №9621/2013 г. на СГС, с което ЗК [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Б. Б. К. – от [населено място] на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. А. Ц., причинена виновно при ПТП на 02.06.2012 г. от В. С., като водач на л.а. „Мерцедес G-500”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „ГО” при ответника, със законната лихва от 02.06.2012 г.
Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: попада ли ищцата, живяла на съпружески начала със загиналия, в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди; представляват ли установените между двамата отношения такива като от брак или съставляват намерение за установяване на такива, в който смисъл са събраните по делото гласни доказателства. Обосновава искането с довода, че ППлВС №5/1969 г. и ППлВС №2/1984 г. определят лицата, живеещи на съпружески начала, сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от загуба на близък, но не дават тълкуване какво включва понятието живеене на съпружески начала и какъв е смисълът и съдържанието на понятието „продължително и трайно съжителство”, употребено в посочените постановления – не включва ли то трайна връзка, полагане на съвместни грижи за дома и семейството, общ бюджет, взаимно уважение и обич, признаване и афиширане на връзката, като такава на съпружески начала, включително и чрез приемането й от близките и роднините на лицата, които съжителстват.
Ответницата по касационната жалба Б. Б. К. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че с ППлВС №5/1969 г., с което е разширен кръга на лицата, посочени в ППлВС №4/1961 г., са дадени указания относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като са включени и лицата, които фактически са имали качества на съпрузи, макар формално това да не изглежда така -лице, с което пострадалият е бил във фактическа семейна съпружеска връзка, продължителна и трайна, от която може да има и деца, изключение от което е връзката да не е установена в резултат на престъпление и против правилата на морала. Възразява, че доводите на жалбоподателя са основани на несъгласието му с приетата от съда фактическа обстановка. Заключава, че в ПлВС №5/ 1969 г. ясно и последователно са посочени условията, при които преживелият следва да е живял с пострадалия от непозволено увреждане – повдигнатите сега въпроси, са решени в съдебната практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в обжалваната част е потвърдено решение в частта, с която е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди в обжалваните от страните части решението, с което ЗК [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Б. Б. К. на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. А. Ц., причинена виновно при ПТП от водач, застрахован по риска „ГО” при ответника, и да отхвърли иска за разликата до предявения размер, е приел, че са налице предпоставките на чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответника. Изложил е съображения, че ищцата е в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, определен в ППлВС №5/1969 г., тъй като е съжителствала на съпружески начала с починалия в продължение на една година преди инцидента, при установена връзка около три години; двамата са имали прекрасни отношения на обич; грижили са се един за друг; възнамерявали са да сключат брак, да имат деца и съвместен бъдещ живот – изградили са фактическа семейна връзка. Въз основа на обстоятелствата от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД – внезапността на загубата, състоянието на ищцата, обществено икономическите условия в страната към настъпване на инцидента, намерили отражение в нивата на застрахователните лимити, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв., при липса на съпричиняване от пострадалия.
Въпросът за кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди и въпросът ищцата съжителствала ли е на съпружески начала със загиналия, са релевантни за спора, но по тях не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с ПлВС № 4/1961 г. и ПлВС №5/1969 г. Решаващият съдебен състав е направил извода, че ищцата е съжителствала на съпружески начала с починалия, като продължителна и трайна фактическа семейна връзка, въз основа на събраните гласни доказателства и след обсъждане възраженията на ответника и събраните писмени доказателства за липса на такава с оглед твърдението за липса на съвместно съжителство. Изводът, че ищцата се включва в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е направен в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, съгласно които жената, която е живяла във фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице, има право на обезщетение за неимуществени вреди. В случая от доказателствата по делото се установява, че към датата на ПТП, ищцата е имала фактическо съжителство с пострадалия, като съпрузи, поради което има право на обезщетение за търпените неимуществени вреди. В ППлВС №5/1969 г. са посочени условията, при които преживелият следва да е живял с починалия, за да се приеме, че е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение – да е налице съжителство между лицата, нескрепено с редовен брак, което е дълготрайно и от което може да са родени едно или повече деца, при каквото съжителство очевидно лицето понася вреди от неимуществен характер при смъртта на родителя на детето в еднаква степен, както ако лицата биха били в брак, поради което искането за допускане на касационно обжалване на основани чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е несъстоятелно. Дали тези условия са налице по делото, е въпрос по същество, който съдът решава при обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства, оплакването за неправилното решаване на който е оплакване за неправилност и необоснованост на решението по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 3 от 04. 01.2016 г. по гр.д. №4526/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] – [населено място] да плати на адв. Т. Г. Г. – [населено място],[жк]бл. №2, вх.Г, ап. 66 сумата 2330 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: