ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 904
София, 28. септември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1525 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 471/05.12.2016 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 779/2016, с което е потвърдено решение № 355/16.03.2016 на Русенския районен съд по гр. д. № 1927/2015, с което е уважен предявеният иск за връщане на сумата в размер на 5.867,49 лева на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. П. Б., представляван от адв. К. С. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността изпълнението на задължения по преддоговорни съглашения, които не съдържат задължителните елементи на предварителния договор по чл. 19, ал. 2 ЗЗД да бъде гарантирано със задатък по чл. 93 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 148/30.06.2014 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 5698/2013.
Ответникът по жалбата Я. В. Е. от [населено място], представлявана от адв. Л. А. от РАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатият от касатора въпрос няма претендираното значение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от представена по делото разписка-декларация с нотариална заверка на подписа от ответника В. П. Б., се установява, че на 26.09.2014 г. ищцата Я. В. Е. му е заплатила сумата от 3.000 евро, представляваща капаро за покупка на описаните в разписката недвижими имоти. В отговора на исковата молба ответникът признава, че страните не са сключвали договор за покупко-продажба на недвижими имоти в предвидената от закона писмена форма, като заявява, че са сключили само вербален договор и счита, че не дължи връщане на капарото, тъй като ищцата развалила сделката. Ищцата от своя страна твърди, че не са сключили предварителен договор, тъй като имотът бил наследствен и ответникът й обещал, че и другите наследници ще присъстват при сключване на сделката пред нотариус, страните са се уговорили ответникът да осигури необходимите скици, данъчни оценки, евентуално пълномощни от другите наследници на имотите за сключване на договор, но вместо да изпълни тези задължения, след време ответникът е заявил, че сделка няма да има. Съдът е приел, че не е налице валиден предварителен договор, като разписката за платеното капаро не удостоверява съществените условия на предварителния договор, тъй като са описани имотите, за които страните са се съгласили да бъдат продадени, и размера на полученото от продавача капаро, но не е посочена продажната цена, поради което при липсата на валиден предварителен договор е без правно значение, кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателния договор. В тази връзка, съдът е приел, че капарото по разписката е получено с оглед на неосъществено основание и подлежи на връщане, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от 5.867,49 лв., представляваща левовата равностойност на 3.000 евро, получена от ответника по процесната разписка, е основателен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя изхода на делото, но той няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, както и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Разписката за получаване на уговорен задатък (капаро) не удостоверява съществените условия на договора, когато в нея не се съдържат уговорки относно продажната цена. При липсата на валиден предварителен договор е без правно значение, кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателен договор, поради което даденото по разписката е получено с оглед неосъществено основание и подлежи на връщане. Изложеното не противоречи на приетото в представеното решение № 148/30.06.2014 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 5698/2013. Предварителните съглашения, които не покриват изискванията за съдържание на предварителен договор, също са договори и могат да съдържат клаузи за обезщетения, неустойки, задатък и др. под.; но всички те могат да се отнасят само до последиците от ненадлежното изпълнение на поетите със съглашението задължения (че преговорите ще продължат определено време, че през това време обявеният за продажба имот няма да се предлага на други потенциални купувачи и др.под.), а процесната разписка удостоверява получаването на предплата/капаро по договор за покупко-продажба, какъвто нито е сключен, нито е възможно да бъде обявен за окончателен, тъй като разписката не удовлетворява изискванията за съдържание на предварителен договор.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 471/05.12.2016 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 779/2016.
ОСЪЖДА В. П. Б. да заплати на Я. В. Е. сумата 350 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.