3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
гр. София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3577 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. М. А. А., срещу определение № 223 от 23.07.2013г. по в. ч. гр. дело № 281/2013г. на Окръжен съд Ямбол, с което е потвърдено определение от 24.06.2013г. на съдия по вписвания при Ямболски районен съд, с което е отказано вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, материализирано в изявление за разваляне на договор, по заявление на [фирма] с вх. № 5564/24.06.2013г. на АВ при ЯРС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„ 1. На вписване в имотния регистър само актовете ли подлежат, или е допустимо да се вписват обстоятелства, и в частност обстоятелството – прекратяване на договор за аренда по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ?
2. Развалянето на един договор за аренда има ли различни правни последици от прекратяването на един договор за аренда по смисъла на ЗАЗ?
3. Чрез развалянето на един договор за аренда по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, сключен за срок не повече от десет години, с едностранно волеизявление на арендодателя, отправено до арендатора и получено от него, постига ли се ефектът на прекратяването на договора за аренда – прекратяване на облигационната връзка, и подлежи ли на вписване такова прекратяване?
4. Нотариално заверено едностранно волеизявление за разваляне на договор за аренда, в хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ – поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от 3 /три/ месеца, отправено от арендодателя до арендатора, и връчено и получено от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, осъществява ли фактическия състав на прекратяването на договора за аренда?
5. Нотариално завереното едностранно волеизявление за разваляне на договор за аренда в хипотезата на чл. 28, ал. 1 Д. – поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от 3 /три/ месеца, отправено от арендодателя до арендатора, и връчено и получено от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, или нотариалната покана, отправена от арендодателя до арендатора, и връчена и получена от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, материализираща се в себе си изявление за даване на срок за изпълнение с условието, че при неизпълнение се разваля договора, като така договорът ще се счита за развален, достатъчни ли са за съдията по вписванията, за да приеме той, че договорът за аренда е прекратен и да впише прекратяването му, в хипотезата на договор за аренда, сключен за не повече от десет години?
6. При условие, че е допустимо вписването в имотния регистър на обстоятелството – прекратяване на договор за аренда по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, какви са правомощията на съдията по вписванията, по оценка на представените доказателства, за да приеме, че е налице прекратяване и как и на база какви доказателства той би приел, че е налице прекратяване на договора?”
По отношение на първия въпрос частният жалбоподател твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 424/05.07.2012г. по ч. т. д. № 316/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, І т. о., определение № 73/27.01.2012г. по ч. т. д. № 26/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 705/23.11.2012г. по ч. т. д. № 714/2012г. на ВКС, І т. о. и определение № 1075/30.12.2011г. по ч. т. д. № 894/2011г. на ВКС, ІІ т. о.
Относно втория, третия и четвъртия въпрос частният жалбоподател твърди наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 /противоречие с решение от 19.05.2010г. по ч. гр. д. № 210/2010г. на ОС Сливен и определение № 571/09.09.2010г. по ч. гр. д. № 724/2010г. на ОС Добрич, ГО/ и т. 3 ГПК /поради липсата на съдебна практика на ВКС/.
Според частния жалбоподател последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че не е формирана практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, материализирано в изявление за разваляне на договор, по заявление на [фирма] с вх. № 5564/24.06.2013г. на АВ при ЯРС. Въззивният съд е изложил съображения, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове, а се касае за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения, като проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. За да направи извод за потвърждаване на отказа на съдията по вписвания, съдебният състав се е аргументирал с непредставянето на акт за прекратяване на договора за аренда, регистриран в общинската служба по земеделие, отразяващ взаимното съгласие на страните, както и с обстоятелството, че едностранното писмено изявление от арендодателя до арендатора за развалянето му поради неизпълнение не установява настъпването на юридическия факт – прекратяването на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият, посочен от частния жалбоподател, процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от частния жалбоподател определение № 424/05.07.2012г. по ч. т. д. № 316/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, І т. о., определение № 73/27.01.2012г. по ч. т. д. № 26/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 705/23.11.2012г. по ч. т. д. № 714/2012г. на ВКС, І т. о. и определение № 1075/30.12.2011г. по ч. т. д. № 894/2011г. на ВКС, ІІ т. о., както и в други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно която на вписване подлежи самото прекратяване на договора за аренда в земеделието, а не изричен акт на прекратяване, например нотариална покана или изявление за извънсъдебно прекратяване на договора. Както и да бъде решен този въпрос обаче, същият не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивният съд е изложил и съображения, че не следва да се впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи поради неизпълнение поради неустановяване на настъпването на юридическия факт – прекратяването на договора.
Останалите правни въпроси се отнасят до вписването на едностранното прекратяване на договора за аренда при неизпълнение по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. По отношение на тях не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, поради това, че е формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 311 от 24.04.2013г. по ч. т. дело № 1880/2013г. на ВКС, ТК, І т. о./, съгласно която едностранното прекратяване на договора по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, нито съгласно чл. 4, б. „е” от Правилник за вписванията във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Посочената практика на ВКС, с която въззивният съдебен състав се е съобразил, не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Ямболски окръжен съд.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 23.07.2013г. по в. ч. гр. дело № 281/2013г. на Окръжен съд Ямбол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.