2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
София, 04.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1442/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Бургаският районен съд с решение по гр. д. № 6865/2009 г. е отхвърлил исковете на К. С. срещу [община] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 3. 8. 2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дом за възрастни с умствена изостаналост [населено място]” и заплащане на обезщетение за остването й без работа за шест месеца. Решението е потвърдено от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 11. 6. 2010 г. по гр. д. № 724/2010 год..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. З. С. от [населено място].
Ответникът [община] счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на С., предявени на основание чл. 344, ал. 1 КТ, като е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД – 09-34/3. 8. 2009 г. на К. на [община], е съобразено с изискванията на чл. 193 и 195 КТ. Въззивният съд се е произнесъл изрично и по въпроса за допуснатите от С. дисциплинарни нарушения, тяхното установяване от доказателствата по делото, тежестта на нарушенията и съответствието на наказанието с доказаните нарушения.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е конкретизирано и обосновано съгласно хипотезите, предвидени в същата разпоредба – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението за допускане на касационно обжалване не са посочени решения на касационния съд или на други съдилища, които сочат на противоречие на обжалваното решение с установена или съществуваща съдебна практика. Фактически, доводите на жалбоподателката се отнасят до преценката на съда, че наложеното й най- тежко дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършените от нея нарушения. Преценката на съда по този въпрос е по съществото на спора, тя е изградена във основа на анализа на всички събрани по делото доказателства и е конкретна за настоящото дело, поради което не може да бъде основание за допускане на касация, тъй-като не представлява произнасяне по принципен правен въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 6. 2010 г. по гр. д. № 724/2010 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на К. С. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: