2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 258/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 904
гр. София, 07.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 258 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
И. И. А. обжалва решение № 151 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 639/09 г. на Софийски окръжен съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. В. К. оспорва жалбата.
Наследниците на П. Х. А., конституирани като страна във въззивното производство, не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 13.04.2009 г. по гр. д. № 257/05 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявения от П. А. и И. А. срещу А. К. иск по чл. 13 ал. 8 З., за установяване че И. А., починал през 1974 г., е бил собственик на имот № 704016 по картата за възстановена собственост на [населено място] с площ 15.40 дка, представляващ иглолистна гора в м. „А.”. Съдът приел че ищците са наследници на И. А.. С решение № 06028 от 05.08.2003 г. ОСЗ възстановила на наследниците два имота в нови реални граници, представляващи иглолистна гора в м. „А.”. Ответникът бил наследник на В. К.. С решение № 6119 от 05.09.2000 г. ОСЗ възстановила в нови реални граници собствеността върху процесния имот № 704016 по картата за възстановена собственост на [населено място] с площ 15.40 дка, представляващ иглолистна гора в м. „А.”. За да отхвърли иска въззивният съд приел че съгласно заключение на вещо лице процесният имот е съседен и не е част от имота на ищците. Имотът описан в нот. акт № 115/42 г. не съответствал на представената от ищците карта.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението и допълнението към него е формулиран въпрос дали съдът трябва да възприема съдебно-техническа експертиза изцяло. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така формулирания въпрос е намерил разрешение в чл. 157 ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 202 ГПК, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Посочените допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с възприемането на фактическата обстановка и заключението на техническата експертиза не обосноват допустимост на касационно обжалване.
От друга страна, посочената съдебна практика не е основание за допускане на касационното обжалване. Цитираните тълкувателни решения № 1 от 04.01.2001 г., № 1 от 17.07.2001 г. и № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГК ВКС разглеждат конкретни въпроси във връзка с въззивното и касационното производства и нямат отношение към повдигнатия от касатора въпрос, затова няма основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуален въпрос по необжалваеми съдебни актове. В случая няма данни приложеното решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 334/08 г. на Районен съд [населено място], което разглежда конкретен спор по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, да е влязло в сила. Практиката на административни съдилища в решения № 9 от 24.07.2009 г. по адм. д. № 713/09 г. на Районен съд [населено място], решение от 16.07.2010 г. по адм. д. № 14/05 г. и решение от 11.12.2010 г. по адм. д. № 862/08 г. на Районен съд [населено място] също не са основание за допустимост, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. Поддържаното от жалбоподателя основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК че има противоречие относно начина по който съдът трябва да формира убеждението си в случаите когато има противоречие между казаното от вещото лице и показаното в скиците към него по същество е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 639/09 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: