О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 904
София,21.08.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на осемнадесети август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Златка Русева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 616/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. А. С., Б. А. С. и С. П. А. са подали касационна жалба срещу решение № 44 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 484 от 2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 14.09.2007 г. по гр.д. № 66 от 2007 г. и решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по описа на Самоковския районен съд. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК като се подържа, че въззивният съд е решил делото в отклонение от трайната практика на Върховния касационен съд по посочени в изложението материално правни и процесуални въпроси.
Ответницата С. Щ. С. е депозирала отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на П. А. С., Б. А. С. и С. П. А. следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.1 от ГПК.
Софийският окръжен съд е споделил изводите по спора, изложени в решението на Самоковския районен съд и е осъдил касаторите на основание чл.108 ЗС да възстановят в полза на С. Щ. С. собствеността и владението на двуетажна еднофамилна жилищна сграда- близнак със застроена площ от 44 кв.м., построена в общински имот с идентификационен номер 65231.916.396 по плана на гр. С.. Сградата е изградена въз основа на отстъпено право на строеж по договор с ИК на ОНС, гр.- Самоков от 5.07.1968 г. Извода за основателност на иска е направен след обсъждане на н.а. № 1* т.05, рег. № 6* от 17.09.2005 г. с който чрез пълномощник А. Н. И. е извършена замяна между посочената сграда, собственост на П. и Б. А. С. и овощна градина, собственост на С. Щ. С. Акта е бил поправен с н.а. № 1* т.06, рег. № 7* н.д. № 1* от 31.10. 2005 г. Иска срещу третия касатор С. П. А. е бил предявен от С. С. защото с н.а. № 15, т.ІVа, рег. № 5* н.д. № 595 от 19.05.2005 г. неговите баща и чичо П. и Б. А. С. са му прехвърлили ? идеална част от жилищната сграда. При тези данни и при липсата на спор, че касаторите са във владение на имота, Окръжния съд е намерил, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като П. и Б. А. С. към датата на дарението вече не са били собственици, а ответника С. П. А. е придобил вещта от несобственик и следователно с извършеното в негова полза дарение също не е придобито правото на собственост.
В представеното изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторите се спират на въпроса за приложението на чл. 113 ЗС като основния им довод е, че датата за поправка на акта, с който се легитимира ищцата е вписан и съставен след датата на която е осъществен договора за дарение на ? идеална част в полза на третия ответник С. А. Този довод е неоснователен тъй като релевантния материално правен въпрос е извършено ли е прехвърляне на имота чрез договора за замяна и дали този нотариален акт е вписан преди последващия за дарение на ? идеална част от него. Поредността на номерата на вписване , които макар да са от една дата по категоричен начин доказват, че замяната е вписана с № 2* от 19.09.2005 г. преди дарението, което е вписано с № 2* от същата дата. Следователно в случая е неприложима разпоредбата на чл.113 ЗС. Освен това последващата поправка на нотариалният акт за замяната е относно неправилно посочен идентификационен номер , но тази грешка не се отразява на индивидуализацията на имота. Допълнителен аргумент е че след осъществяване на поправката се счита, че нотариалният акт е правилен от датата на изповядването на сделката.
Вторият поставен въпрос е процесуално правен и е основателен. Касае се за противоречие с трайната съдебна практика , формирана по чл.182, б. “г” ГПК/ отм./ , а именно спиране на делото до решаването на преюдициален спор , по който е образувано дело в същия съд. От направената служебна справка се установява, че С. А. е предявил отрицателен установителен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД срещу С. С. за нищожност на договора за замяна на спорния имот. Това спорно материално право е разгледано по гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Четвърто отделение . Постановено е решение № 545 от 9.06.2009 г. , с което е обезсилено предходното решение на Софийския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на всички страни по сделката, т.е. страните ,участници и в настоящето производство. Действително касираното решение по настоящето дело е било постановено при отклонение от практиката на ВКС по посоченият текст на ГПК, който е възпроизведен в новия процесуален закон с разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Молбата за допускане на касационна проверка на решението е основателна .
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 44 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 484 от 2008 г. на Софийския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
УКАЗВА на П. А. С., Б. А. С. и С. П. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв., като представят и съответния счетоводен документ.
СЛЕД внасянето на таксата делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: