О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 15.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 963/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Р. Т.- от [населено място] срещу Решение №192 от 04.11.2015 г. по гр.д.№385/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №18 129 от 18.11.2014 г. по гр.д. №12 545/2012 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. Т. – от [населено място] срещу И. И. Ц. – от [населено място] иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума 42 211.75 лв. по изп.д.№20108410401834 на ЧСИ Н.М., с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Молба сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпросите: 1.Налице ли са предпоставки за привличане на трети лица-помагачи, когато същите са подписали споразумение за поемане на общо задължение с една от страните по делото, основателността на което искане извежда от правния си интерес от Споразумението от 12.10.2010 г., за който въпрос поддържа, че е решен в противоречие с Опр.№250/28. 04.2011 г. по д.№167/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; 2. Купувач, придобил ипотекиран имот и изплатил ипотеката, има ли право на допълнителна претенция в случай, че стойността на имота е по-голяма от стойността на изплатената ипотека, който въпрос основава на данните по делото и събраните доказателства и сочи, че е решен в противоречие с Р.№61/16.07.2012 г. по т.д.№678/2011г. на ВКС,ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба И. И. Ц. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 439 ал.1 ГПК, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът на В. Р. Т. – от [населено място] срещу И. И. Ц. – от [населено място] за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума 42 211.75 лв. по изп.дело № 20108410401834 на ЧСИ Н.М., въззивният съд е изложил, че суброгацията на ответника и процесуалното право на принудително изпълнение, е във връзка с материалноправната му суброгация в правата на кредитора при отговорност за чужд дълг, уредена от чл. 155 ЗЗД. Посочил е, че ответникът има качеството на ипотекарен длъжник с изплащане на задължението на В. Т. към взискателя [фирма] по посоченото изпълнително дело, като платената от ответника сума съвпада с цената на иска 42 211.75 лв. Приел е, че съгласно Договора за кредит от 19.11.2006 г., въз основа на който [фирма] се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 418 т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца по ч.гр.д.№ 11931/2010 г. на СРС, ищецът е кредитополучател, а И. Б. и Д. Б. са трети лица, учредили като обезпечение ипотека върху свой имот – ипотекарни длъжници по посоченото изпълнително дело, който имот са продали на 30.09.2010 г. на ответника с нот.акт №15, д.№1008/ 2010 г., ответникът е изплатил задължението по посоченото изпълнително дело и по негово искане съдебният изпълнител с Постановление от 11.04.2012 г. го е конституирал като взискател на основание чл. 429 ал. 1 ГПК и чл. 155 ал. 1 ЗЗД. За Споразумителен протокол от 12.10.2010 г., подписан в хода на изпълнителното производство, от „Банка Д.”, В. Т. -длъжник, И. и Д. Бранкови -ипотекарни длъжници, съдът е счел, че касае само начина на плащане и не променя качествата на страните – не превръща И. и Д. Бранкови в съдлъжници, последните не поемат задължение да изпълнят чужд дълг по Договора за кредит и И. Ц., който е придобил от тях ипотекирания имот, също има качеството на ипотекарен длъжник, а не на съдлъжник на ищеца. За несъстоятелен съдът е приел довода на ищеца, че не била установена сумата, за която е продаден ипотекирания имот – цената на имота се съдържа в нотариалния акт и тя е платена, които вътрешни отношения по покупко-продажбата, не се отразяват на размера на задължението на ищеца. Съдът е обосновал, че ищецът няма правен интерес от привличане на И. и Д. Бранкови, като трети лица, негови помагачи, поради отсъствие на предпоставката на чл. 219 ал. 1 ГПК, затова макар че формално първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не се е произнесъл по искането за привличане, това не се отразява на делото, тъй като не са били налице условията за привличане.
С оглед изложеното, без значение за изхода на делото е първият формулиран от жалбоподателя въпрос. Жалбоподателят основава въпроса на твърдението си за правния характер на Споразумителния протокол от 12.10.2010 г., като споразумение за поемане от И. и Д. Бранкови на чуждо задължение и превръщайки ги в съдлъжници на ищеца, при възприето от въззивния съд съдържание при тълкуването му в противоположен смисъл – че И. и Д. Бранкови не се превръщат в съдлъжници, те не поемат задължение да изпълнят чужд дълг, поради което ответникът, придобил от тях ипотекирания имот, също има качеството на ипотекарен длъжник, а не на съдлъжник на ищеца – въпросът не съответства на мотивите на въззивната инстанция. Вторият поставен от жалбоподателя въпрос също е изведен без връзка с делото – въззивният съд не е обсъждал въпрос има ли купувачът, придобил ипотекиран имот и изплатил ипотеката, право на допълнителна претенция в случай, че стойността на имота е по-голяма от стойността на изплатената ипотека, а е приел, че ответникът, купил ипотекирания имот и изплатил задължението на ищеца по договора за кредит, се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника до размер на платеното 42 211.75 лв. – въпросът не съответства на мотивите на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №192 от 04.11.2015 г. по гр.д.№385/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: