ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 905
София, 15.07. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 175 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Н. ч. „Т. П. ” П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 15.VІІІ.2013г. по в.гр.д. № 1789/2013г.
Ответникът по касационната жалба С. „Т. д. в. Р.С.” П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 15.VІІІ.2013г. ПОС е отменил решението на Пловдивския районен съд от 07.І.2013г. по гр.д. № 12985/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил НЧ „Т. П. 2008” да върне като предаде държането на С. „Т. д. Р.С.” на два офиса с преход между тях, находящи се в сграда в [населено място] [улица], поради изтичане на срока на сключен помежду им на 27.ХІ.2008г. договор, по който офисите са били предоставени за ползване. Със същото решение С. е осъдено да заплати на Читалището 6508лв. обезщетение за неоснователно ползване на двете помещения през периода 28.ХІ.2011г. – 21.VІІІ.2012г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и съдебни разноски.
За да постанови решението, въззивният съд, тълкувайки договореностите по сключения между страните Договор за безвъзмездно ползване и съвместна дейност, е приел, че волята им е била насочена към безвъзмездно предоставяне за срок от три години, считано от 27.ХІ.2008г., на определени помещения, в които ответникът да осъществява дейността си, без заплащане на възнаграждение или наем на собственика им; изричните уговорки в договора Читалището да не преотстъпва на трети лица ползването на предоставената му материална база и при нужда да извършва съответни разходи с цел запазване и поддържане на същата са в съответствие с чл.244 ал.2 и чл.245 ЗЗД, което допълнително обосновава извода, че още към момента на сключването на договора се е целяло настъпване на правните последици на заема за послужване, тези уговорки в пълна степен припокриват фактическия състав на института „заем за послужване”; в договора са налице елементи, чието изпълнение би спомогнало за постигане на обща цел по организиране и подготовка на различни мероприятия, но доколкото предметът на договора е изчерпателно дефиниран, като е определен и точен срок на действието му, не би могло да се счете, че отношенията между страните се подвеждат единствено под нормите на ЗЗД, уреждащи договора за гражданско дружество; макар да са уговорени оказване на взаимно съдействие и подкрепа от финансов и материален характер при реализиране на обществени мероприятия, не може да се направи извод волята на страните да е била насочена към създаване на дружество с цел обединяване на дейностите им, като в договора никъде не се съдържа индиция за подобна уговорка; задълженията на заемодателя са по-скоро насочени към подпомагане дейността на Читалището и доколкото има намерение за временно предоставяне на собствени помещения, а не внасяне на същите като част от общо имущество, реквизитите на договор за гражданско дружество не са налице.
В изложението на НЧ „Т. П. ” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. при определяне правната квалификация на сключен договор следва ли да се изхожда само от посочения в него конкретен предмет или следва да се направи тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – в противоречие с две решения на състави на ВКС; 2. какъв е характерът на правата и задълженията на страните по договор за заем за послужване – насрещни или взаимни – решаван противоречиво от съдилищата /сочи се едно решение на САС/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен от касатора въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената практика на ВКС, обективирана в решения № 502/26.VІІ.2010г. по гр.д. № 222/2009г. ІV ГО и № 546/23.VІІ.2010г. по гр.д. № 856/2009г. ІV ГО. Решаващият настоящия спор съд, издирвайки действителната обща воля на страните по процесния договор, подробно и аргументирано е анализирал поотделно и в съвкупност уговорките в него между тях съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД, в какъвто смисъл е и разрешението на въпроса, дадено със задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС в посочените решения.
По втория релевиран в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в атакуваното решение няма формирани изводи, обуславящи изходът на спора, отнасящи се до определянето на вида – насрещни или взаимни – на правата и задълженията на страните по договор за заем за послужване. От друга страна, дори да се приеме, че така поставеният въпрос е относим в случая, с представеното решение № 1288/19.Х.2009г. по гр.д. № 1329/2008г. на САС не би могло да се обоснове наличие на противоречива практика по него, тъй като няма данни решението да е влязло в сила /виж в тази връзка т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, осми състав, № 1516 от 15.VІІІ.2013г. по в.гр.д. № 1789/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: