3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 21,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 807/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Б. Ф. Ф. от [населено място], обл. М. против определение от 28.09.2011 г. по ч.гр.дело №265/2011 г. на Монтански окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът накратко е изразил недоволството си от постановеното определение, което е заявил,че го счита за неправилно, поради нарушение на материалния закон. След интерпретиране на обжалвания правен резултат, жалбоподателят е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Заявил е, че „съществения въпрос” бил „ с какъв акт въззивния съд ревизира първоинстанционното решение” и е сочил противоречие с ПП ВС №1/53г. Други доводи не са изложени.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- свързан с решаващите мотиви на съда и обусловил обжалвания резултат, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Следователно, поставения от него въпрос, като неотносим спрямо решаващите мотиви на въззивния съд е ирелевантен спрямо общото основание за допускане на касационно обжалване.Още повече, че въпросът за формата на акта не е и довод за недопустимост на същия, тъй като въззивният съд, съобразно правомощията си, изрично е посочил, че постановеното от първостепенния съд решение има характер на определение, а този извод е законосъобразен ,тъй като с него е прекратено производството по делото т.е. няма характеристиките на акт, който разрешава спора по същество, поради което и даденото от първостепенния съд заглавие на акта, с който се е произнесъл не обективира решение. С оглед това, ирелевантно спрямо основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се явява и ПП ВС №1/53г., което е сочено и без да се отчете различния съдопроизводствен ред, регламентиран с действуващия ГПК.
Не е довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, лаконично изразеното разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е развил каквито и да било други доводи свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не установява предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.09.2011 г. по ч.гр.дело №265/2011 г. на Монтански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: