О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1773 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. П. и П. С. П., двамата чрез адв. С. С. срещу въззивно решение № 1369/26.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1476/2011 г.
Насрещната страна М. на о. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
При преценката за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. В. П. и П. С. П. са предявили против М. на о. на Р. Б. искове за установяване в отношенията им, че П. не дължат сумата 36 022,14 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1043/2006 г. на РС – Стара Загора и сумата от 6725,70 лв. по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1044/2006 г. на същия съд.
Изпълнителните листи са издадени срещу длъжник [фирма].
Съдът установил, че едноличният търговец е спечелил търга за отдаване под наем имот, частна държавна собственост, представляващ магазин 1, находящ се в [населено място], [улица].
С договор от 11.12.2003 г. М. на о.предоставило на едноличния търговец, представлявано от М. В. П. магазина за извършване на стопанска дейност за срок от три години при месечна наемна цена от 1017,00 лв. без ДДС, която се дължи до 25-то число на предходния месец. Уговорена е неустойка при забава в размер на основния лихвен процент за съответния период плюс 10 пункта за всеки просрочен ден. Наемодателят поел задължението да предостави обекта в състоянието му към датата на търга, което е удостоверено с протокол, неразделна част от договора. В договора е уговорено, че наемодателят не отговаря за недостатъци на наетия имот, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора. Фактическата власт е предоставена на 07.01.2004 г. без възражение от наемателя
М. на о. сключило с търговеца на 01.11.2002 г. наемен договор за магазин 2 в [населено място], [улица] уговорена месечна наемна цена от 335 лв. Магазинът е предаден за ползване на 10.12.2002 г. с протокол без възражения на наемателя относно годността и състоянието на обектите.
Съдът е приел, че исковете на П. П. са недопустими, тъй като тя не може да защитава чуждо субективно материално право. Не е длъжник в изпълнителното производство, изпълнителните листи са срещу едноличния търговец, представляван от съпруга й.
По наведените възражения от М. П. против изпълняемото право, съдът приел, че са неоснователни.
Посочено е, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на друго лице и това, че търговецът е заличен, е без значение, защото физическото лице отговаря с имуществото си за задълженията, поети от него в качеството на едноличен търговец. При прехвърляне на предприятието чрез сделка, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, а кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. С факта на заличавана не едноличния търговец, не се погасяват задълженията, единствено лицето вече няма право да упражнява търговска дейност под тази фирма. В случая, за задълженията на едноличния търговец – наемател по изследваните договори отговарят солидарно отчуждителят или физическото лице с личното си имущество и правоприемника [фирма] до размера на получените права. Отговорността е солидарна и кредиторът може да насочи претенцията срещу когото и да е от длъжниците.
За сумите по изпълнителния лист от 05.07.2006 г. /наем и неустойка по договора за магазин № 1/ М. П. е възразил, че отдаденият под наем обект реално не е могъл да се ползва по предвиденото в договора предназначение – за стопанска дейност, тъй като същият не е бил въведен в експлоатация и не е било издавано разрешение за ползването му.
Съдът установил, със съдебно техническа експертиза, че обектът не е бил въведен в експлоатация, липсвало разрешение за ползване и не е бил регистриран като търговски обект. Изложил е съображения, че тези обстоятелства не правят обекта негоден, нито имат отношение към валидността на наемния договор, а могат да послужат като основание да се приложи нормата на чл. 230, ал. 2 ЗЗД.
Освен това, в случая, наемателят се е съгласил да наеме вещта в предоставеното му състояние, предполага се че е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае дали обекта може да се ползва за целта, с която го наема – упражняване на търговска дейност.
В заключение, съдът е обезсилил първостепенния съдебен акт, с който исковете на П. С. П. са отхвърлени от Софийски градски съд и е прекратил производството по делото. Оставил е в сила същото решени, с което исковете на М. П. са отхвърлени.
Касаторите, след оставяне на касационната им жалба без движение и указание от администриращия съд по чл. 285, ал. 1 ГПК за представяне на изложение и неговото съдържание, са депозирали следното:
„Основанията за допустимост на касационно обжалване пред ВКС са всички, визирани в чл. 280 ГПК т. 1, 2 и 3 на ал. 1, а именно: чл. 280, ал. 1, т. 1/ решението противоречи на практиката на ВКС; т. 2 тези дела се решават противоречиво от съдилищата и т. 3 това решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като СГС, така и АС София не са разбрали, че не е възможно в Република България да се предава магазин за стопанска дейност = абсолютно нищо и ако МО отдава магазин за стопанска дейност = без разрешение за използване като такъв си е измама от където да го погледнеш и този договор за наем е нищожен по право и ако някой не го знае или не го разбира, няма място в съдебната система.”
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно конкретните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според
Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като определението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Цитирането на хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК също не замества обосновката за допускане на касационно обжалване.
В случая, по пътя на уточнението, единственият правен въпрос, който може да се приеме, че е поставен е: валиден ли е договор за наем, с която се отдава помещение за търговска дейност, но без разрешение да се използва като такъв.
Този въпрос няма отношение към съображенията, поради които исковете на П. С. П. са приети за недопустими, първоистанционното решение е обезсилено и производството е прекратено. Съдът не се е произнасял по същество на спора, а е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство.
Въпросът няма отношение и към иска на М. П. относно задължението по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1044/2006 г. на Старозагорския районен съд за неплатен наем относно магазин № 2.
Въпросът е от значение за постановения резултат по иска на М. П. относно присъденото вземане от наем и неустойка в полза на М. на отбраната с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1043/2006 г. на РС – Стара Загора за магазин № 1.
По така поставения правен проблем няма формирана задължителна съдебна, с която да е прието нещо различно от постановеното в обжалваното решение от Софийския апелативен съд и не намира приложение хипотезата на чал. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът не е представил доказателства за съществуваща противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, не са налице основания за разглеждане на въпроса с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. По поставения въпрос няма съмнение в съдебната практика, че наемния договор не е нищожен.
В същото време, разпоредбите на чл. 230, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД са ясни и не създават затруднения при правоприлагането им. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може по избор да иска: поправянето й; съразмерно намаление на наемната цена; да развали договора. Може да търси и обезщетение – като самостоятелна претенция или ведно с някое от горните правомощия.
От друга страна, когато наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договор за недостатъците на наетата вещ, наемодателят не отговаря, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1369/26.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1476/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: