3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 905
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1546 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е.-С. против решение № 291/7.11.2012 г. по в.т.д. № 384/2012 г. на Варненски АС, с което по същество се осъжда касатора да заплати на Б. Е.-В. сумите: 779 944.48 лв. възнаграждение за извършени СМР по договор от 16.05.2008 г. по ф-ра № 67/16.03.2011 г., 90 859.84 лв. обезщетение за забава, 424 773.21 лв. за СМР по ф-ра № 68/17.03.2011 г., 5 408.90 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главниците и 105 849.72 лв. разноски за двете инстанции.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Следва ли съдът служебно да следи за действителността, съотв. нищожността на договор по който се претендира заплащане?, 2.Правилно ли съдът е постановил, че правната квалификация на спора е чл.266,ал.1, чл.92,ал.1 и чл.86 ЗЗД?, 3. Третият въпрос е за тълкуване хипотезата на чл.301 ТЗ и чл.38 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: С възползуването на ответника от изпълнението на ищеца, възложено му макар от лица, действащи от името на ответника без представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията на последните, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването-чл.301 ТЗ. Ответникът не е направил с отговора на исковата молба оспорване на процесните договори на друго основание-във вр. с процедурата по ЗОП и заобикаляне на закона, поради което повдигането на този въпрос с писмената защита пред въззивния съд е недопустимо. Съгласно чл.38,ал.1 ЗЗД търговският представител може да договаря съм със себе си, ако представляваният е дал съгласие за това.
1. Няма въведено възражение за нищожност на обжалваното решение. По първият въпрос твърдяното противоречие с ТР 1/2009 ОСТК не е налице, защото липсва обективен идентитет. В мотивите на т.3 е прието, че при иск за неустойка съдът следи служебно за добрите нрави. В обжалваното решение е констатирано, че оспорване и възражения по договора във връзка с процедурата по ЗОП няма в отговора на исковата молба. Не е зададен въпрос до кой момент могат да се правят възражения за недействителност на договора, но пък по него не се наблюдава противоречиво решаване от съдилищата при действието на новия ГПК. Няма и допълнителен критерий, защото ТР не се занимава за съотносимост на служебните задължения на съда с преклузиите по новия ГПК.
2. По вторият въпрос, правилността на правната квалификация не е основание по чл.280,ал.1, а по чл.281,т.3 ГПК. Друго би било, ако съдът е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън предмета на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, но такива доводи няма, а и при служебна проверка такова не се установи. Освен това, процесуалния представител на тази страна не е възразил в с.з. на 17.11.2011 г. на ВОС по правната квалификация в доклада по делото. Позоваването от касатора на т.19 ТР 1/2001 ОСГК, доколкото има връзка, не е прецизно, защото не е отчел, че то е постановено по отменения ГПК, където въззивът бе уреден като пълен и неограничен, за разлика от сега действащия ГПК, където въззивът е непълен и ограничен.
3. Третият въпрос е неясно формулиран и няма доводи в какво се изразява противоречието с цитираните решения на ВКС. В обжалваното решение съдът е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ. Отделно от това, позоваването от съда на чл.38 ЗЗД е в съответствие с новата задължителна практика на ВКС, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38,ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 291/7.11.2012 г. по в.т.д. № 384/2012 г. на Варненски АС.
Осъжда Г. Е.-С. да заплати на Б. Е.-В. сумата 15 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: