ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 905
София, 28. септември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1775 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 204/23.01.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4087/2016, с което е потвърдено решение № 3088/15.04.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 10054/2012, с което са уважени предявените искове за сумата 19.000 евро, неотчетена по договор за поръчка на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД със законната лихва.
Недоволна от решението е касаторката М. И. К., представлявана от адв. И. Г. – особен представител, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението си да посочи дата на постановеното съдебно решение; да прецени изявленията на страните в нотариалния акт като признание на факти; за допустимостта на заключението на вещото лице, когато експертизата е допусната в нарушение на правилата за процесуалните преклузии; както и за наличието и вида на порока на съдебното решение, постановено по нередовна исковата молба поради невнасяне на разноските за възнаграждение за адвокатска защита на особения представител на ответника; както и по материалноправните въпроси: съществува ли задължение на довереника да се отчете, ако такова не е уредено в договора за поръчка; към кой момент се определя възнаграждението на особения представител: към образуването на делото или към момента на назначаването му, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, която не прилага.
Ответникът по жалбата Д. И. К. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са брат и сестра – наследници по закон на С. Ж. Ж., заедно с Д. Т. Ж., Е. К. С., И. С. Ц., Я. И. Ч., които на 19.05.2009 г. като продавачи са сключили предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място],[жк]с [фирма], като купувач. Страните са уговорили продажна цена в размер на 125.000 евро, като е постигнато съгласие сумата 11.000 евро, уговорена като предплата (задатък) да бъде преведена на агенция „М-к.”, а остатъкът в размер 114.000 евро да се плати в деня на сделката по посочени от продавачите отделни банкови сметки за трите дяла на сънаследниците (според удостоверението за наследници). Наследодателят е починал на 02.01.2008 г. неженен и без деца и е оставил за свои наследници по закон, като наследственият дял на ищеца и ответницата е общо 1/3 или по 1/6. На 27.05.2009 г. е сключен окончателен договор с нотариален акт, с който е отбелязано, че продавачите са получили напълно от купувача по банков път преди подписване на нотариалния акт, продажната цена, в съответствие с полагащите им се квоти. По делото е представено споразумение от 19.05.2009 г. към предварителен договор от 19.05.2009 г., с което продавачите са договорили каква е частта на всеки от тях от продажната сума по сделката и каква част всеки от тях следва да получи съобразно квотите в съсобствеността (ищецът и ответницата следва да получат по 19.000 евро, съобразно притежаваната 1/6 ид. ч. от имота). Въззивният съд е приел като безспорно по делото обстоятелството, че на 27.05.2009 г. купувачът е превел по сметка на ответницата в сумата 38.000 евро, видно от представено извлечение за извършения превод и от представеното кредитно авизо от 27.05.2009 г., с отбелязване, че сметката на ответницата е заверена. По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че продажната цена в размер 114.000 евро е разпределена на три части, като 1/3 е преведена по сметка в О. с титуляр Т. Т., а другата 1/3 е преведена по сметка в О. с титуляр М. К. – Х., като липсват данни тя да е превеждала пари на ищеца. Изслушани са трима свидетели, единият от които представител на купувача, заявява, че за да не се прави един банков превод на толкова много хора, било взето решение сумата да бъде разделена на три дяла, като единият дял е бил за брата и сестрата. Другата свидетелка твърди, че не е присъставала на подписването на предварителния договор и на споразумението, но си спомня, че видяла страните по делото в деня на подписването на сделката и твърди, че нейният дял, този на брат й и този на Е. С. били получени по сметка на баща й – И. Ц., като посочва, че й е известно, че делът на М. и Д. К. също е бил получен общо – по сметка на ответницата М.. Третият свидетел И. Ц. е посочил, че за сделката той си е открил сметка в О., но Д. не пожелал да си открие банкова сметка, поради което парите от продажбата били преведени по сметка на сестра му. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че страните по делото – брат и сестра, са били обвързани от валиден договор за поръчка, по силата на който ищецът е възложил на ответницата да получи по банковата си сметка продажната цена на наследствен недвижим имот, а ответницата се е задължила да предаде на ищеца следващата му се част от сумата, според наследствената квота. Съдът е приел, че от свидетелските показания е установено съглашението между страните по делото, доколкото ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК не се прилага, а е налице неговото изключение. Предвид изложеното, е прието, че ответницата, като довереник е била длъжна да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката, но същата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да му предаде сумата в размер 19.000 евро, поради което предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ГПК е уважен като основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси (освен последният материалноправен въпрос) да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, доколкото е съобразена установената съдебна практика, че дата на съдебното решение е датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения и посочването на други дати е без значение; изявленията на страните, които съставляват извънсъдебни признания на факти се ценят с оглед на всички обстоятелства по делото; назначаването на експертиза и определянето на задачата й е служебно задължение на съда, поради което не е подчинено на преклузии; невнасянето на дължимите разноски за възнаграждение за адвокатска защита на особения представител на ответника съставлява нередовност на исковата молба и е основание за връщането й, но постановеното решение при такава нередовност не е недопустимо, тъй като нередовността не засяга съществуването и надлежното упражняване на правото на иск; задължението на довереника да се отчете произтича от съгласието за учредяване на мандатно правоотношение и съществува по силата на закона и без да е уредено изрично от страните. Материалноправният въпрос за момента към който се определя възнаграждението на особения представител не обуславя решението по делото.
Ответникът по жалбата Д. И. К. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204/23.01.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4087/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.