О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 905
гр. София, 04.12.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №635/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Емилия Иванова Ч. и И. Д. А. срещу решение №338 от 18.10.2011 г. на ОС- Велико Търново по в.гр.д. № 711/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №57/ 19.04.2011 г. по гр.д. № 963/2011 на РС-Павликени за отхвърляне иска на касаторите срещу О.”В.-92”-с. Карайсен, обл. Велико Т. с правно основание чл.58 от ЗК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговор на същата счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с така предявения иск по чл.58 ЗК ищците претендират отмяна на решението на УС на О.”В. 92” [населено място] от 26.10.2010 г., с което е определен диференциран размер на дължимите от кооперацията наеми на арендаторите за 2010 г. като за напусналите кооперацията се определя минимален размер, съгласно уговореното в договора за наем на земеделска земя, включително и в този, сключен със ответниците №341/01.10.2009 г. за стопанската 2009-2010 г., а за останалите по-висок в зависимост от срока на действие на сключените наемни договори. Съставът е счел искът за основателен, доколкото липсват нарушения на процедурата по вземане на решение ат УС относно кворума и начина на формиране волята на колективния орган. Отделно от това органът е взел решението си при спазване чл.47 и 35 от Устава на кооперацията досежно своята компетентност при вземане на процесното решение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, напълно идентични с тези развити в самата касационна жалба и свеждащи се до тълкуването и прилагането на норми от Устава на кооперацията за критериите, по които се определя наемната цена, дължима на кооператорите за предоставените от тях за ползване земеделски земи. . Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретен въпрос не позволява на настоящия съдебен състав да прецени, дали същият се явява обуславящ изхода на спора и дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане до касация. Ето защо в тази фаза непосочването на въпрос от значение за изхода на спора по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №338 от 18.10.2011 г. на ОС- Велико Търново по в.гр.д. № 711/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.